Определение № 3088 от 25.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2674/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 407, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба на С. И. К. и А. Г. В. срещу разпореждане от 22.07.2024 г. за издаване на изпълнителен лист, инкорпорирано върху молба вх. № 4861/19.07.2024 г., по адм. дело № 428/2021 г. на Административен съд София – област (АССО). От обстоятелствената част на жалбата могат да се изведат доводи за неправилност на разпореждането на съда за издаване на изпълнителен лист. Ответната страна – „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД, чрез адвокат В. Бойчев, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че са били налице предпоставките за издаване на искания изпълнителен лист. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 407, ал. 1, предложение второ от ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че от АССО е постановено решение № 931/12.07.2023 г. по адм. дело № 428/2021 г., с което са отхвърлени жалбите на „Блимус“ ЕООД, С. К. и А. В., срещу решение № 1331 от 12.12.2019 г. на КЗК по преписка № КЗК-744/2019 г., съответно, в частта по т. 1, с която е установено извършено от страна на „Блимус“ ЕООД нарушение по чл. 29 от ЗЗК и на това дружество е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева; в частта по т. 3, с която е установено, че е извършено нарушение по чл. 29 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК от страна на С. К. и е наложена на това лице „глоба“ в размер на 20 000 лева; в частта по т. 4, с която е установено, че е извършено нарушение по чл. 29 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК от страна на А. В. и е наложена на това лице „глоба“ в размер на 10 000 лева; в частта по т. 5, с която на „Блимус“ ЕООД, С. К. и А. В.. Със същото решение е отменено решение № 1331 от 12.12.2019 г. на КЗК по преписка № КЗК-744/2019г., само в частта по т. 2 от диспозитива на решението, досежно наложената на „Блимус“ ЕООД имуществена санкция за разликата над сумата 3 000 лева до определения от Комисията размер от 10 000 лева и е отхвърлена жалбата на „Блимус“ ЕООД, в останалата й част. С отделни диспозитиви АССО е осъдил „Блимус“ ЕООД, С. К. и А. В. да заплатят на КЗК сумата от 240 лв., а на „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД – сумата от 12 000 лв. разноски. С решение № 8808/15.07.2024 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. дело № 11904/2023 г., е оставена без разглеждане касационната жалба срещу това решение на АССО, депозирана от КЗК, а в останалата си част решение № 931/12.07.2023 г. по адм. дело № 428/2021 г. на АССО е оставено в сила, като С. К. и А. В. са осъдени да заплатят на „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД разноски в размер на 12 000 лв. С молба от 19.07.2024 г. „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД е поискал издаването на изпълнителен лист за присъдената като разноски сума, което искане е удовлетворено с процесното разпореждане. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се остави в сила. Съгласно чл. 406, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. Административният съд е извършил дължимата проверка, при която е установил, че са налице основанията за издаване на изпълнителен лист и следователно не е налице основание за отмяна на разпореждането му. Неоснователно частните жалбоподатели се позовават на проведеното по реда на чл. 237 и сл. производство, инициирано от А. В. и приключило с постановяване на решение № 11282 от 21.10.2024 г., постановено по адм. дело № 8932/2024 г. по описа на ВАС. В тази връзка следва да се вземе предвид, че разпоредбите на глава четиринадесета от АПК, регламентиращи отмяната на влезли в сила съдебни актове, не е предвидена възможност за спиране на изпълнението на влезлия в сила съдебен акт. Поради това и предвид разпоредбата на чл. 144 от АПК намират субсидиарно приложение правилата на ГПК. В чл. 309, ал. 1 ГПК е предвидено, че подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението; по искане на страната съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2 - 6.; ал. 2 предвижда, че ако решението бъде отменено, изпълнението му се спира. В случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изречение второ. Именно в тази връзка аргументите на частните жалбоподатели са относими към производството по защита от принудителното изпълнение. В случая видно от Определение № 1489 от 29.11.2024 г. на Административният съд София – област, постановено по адм. дело №1359/2024 г. (л. 18 от настоящето дело) съдът е изпратил на компетентния съд (Софийски градски съд) да упражни съдебен контрол за законосъобразност на предприетите по реда на ГПК действия по принудителното изпълнение, съгласно чл. 436, ал. 1 от ГПК. По изложените съображения, Върховният административен съд, четвърто отделение