Определение № 198 от 14.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 459/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. с чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба от Г. С. М., А. Б. С., Р. Б. К., чрез адв.В.Волева срещу определение №12007/28.10.2020г. по т.д.№5073/2019г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е оставено без уважение искането им за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските. Частните жалбоподатели излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на закона и молят да бъде отменено. Твърдят, че при определяне на разноските, които следва да им бъдат платени от въззивника „Юробанк България“ АД, съдът не е отчел извършените по делото процесуални действия, вкл. броя на съдебните заседания, фактическата и правна сложност на делото. Ответникът „Юробанк България“ АД оспорва жалбата като излага съображения за правилността на обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежни страни в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. С решение №11916 от 25.08.2020г. по т.д.№5073/2019г. САС, ТО, 6 състав отменя първоинстанционното решение, с което изцяло са отхвърлени предявените от „Юробанк България“ АД срещу Г. С. М., А. Б. С., Р. Б. К. искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415 ГПК за главница в размер на 297 726.28 лева и договорна лихва в размер на 54 402.99 лева, като уважава исковете за сумата 272 337.27 лева главница и 7 628.38 лева договорна лихва и отхвърля за разликата до предявените размери от 297 726.28 лева главница и 54 402.99 лева договорна лихва. С оглед изхода на спора разпределя отговорността за разноски, като присъжда на въззиваемите Г. С. М., А. Б. С., Р. Б. К. сумата 2 296 лева съразмерно с отхвърлената част от исковете. С молба от Г. С. М., А. Б. С., Р. Б. К., подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, е направено искане за изменение на решението на САС в частта за разноските чрез присъждане на цялото адвокатско възнаграждение за въззивното производство. С обжалваното определение САС приема, че молбата по чл.248 ГПК е допустима, но неоснователна, тъй като договореното и платено от въззиваемите адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 10 000 лева не е намалявано от съда по реда на чл.78, ал.5 ГПК до минималните размери съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът е констатирал, че направените от въззиваемите разноски са в общ размер от 11 200 лева, а размерът на дължимите разноски е определен с оглед изхода на спора, т.е. съразмерно с отхвърлената част от исковете. С оглед изложената фактическа обстановка, настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е неоснователна. Отговорността за разноски във въззивното производство е разпределена с оглед изхода на спора, като съдът изобщо не е бил сезиран и не е разглеждал възражение по чл.78, ал.5 ГПК за наламяване на претендираното адвокатско възнаграждение поради прекомерност. С оглед частичното отхвърляне на исковете, въззиваемите страни /ответници по исковете/ на основание чл.78, ал.3 ГПК имат право на съответна част от направените разноски за въззивното производство /в общ размер от 11 200 лева/, която част при цена на предявените искове 352 129.27 лева и отхвърлена част от 72 163.62 лева правилно е изчислена в размер на 2 296 лева. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията в частната жалба, а постановеното по реда на чл.248 ГПК определение за правилно. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение