Определение № 11025 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9698/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на М. Л. Й. от гр. София, чрез адв. Христов срещу разпореждане № 13028 от 26.07.2024 г. постановено по адм. дело № 7255/2024 г. по описа на Административен съд - София- град, с което на основание чл. 159, т. 5 от АПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповед № 8121К-9549/12.06.2024 г. на министъра на вътрешните работи и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага съображения за неправилност на изводите на съда, че жалбата срещу Заповед № 8121К-9549/12.06.2024 г. на министъра на вътрешните работи е просрочена. В подкрепа на горното представя писмени доказателства. Иска определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствени действия. Ответната страна - министъра на вътрешните работи оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, в срока по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови оспореното определение съдът е приел за установено, че заповед № 8121К-9549/12.06.2024 г. на министъра на вътрешните работи с която е прекратено служебното правоотношение на М. Л. Й.. е била връчена на жалбоподателя на 19.06.2024 г. и съответно 14 дневния срок за обжалване е изтекъл на 03.07.2024 г., а жалбата е подадена на 04.07.2024 г. При така изложеното е приел, че са налице предпоставките на чл.159, т. 5 от АПК, оставил е без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1 АПК индивидуалният административен акт може да се оспори в 14-дневен срок от съобщаването му. По делото не е спорно, че срокът за съдебно обжалване е изтекъл на 03.07.2024 г., а жалбата е заведена в деловодството на МВР на 04.07.2024 г. С частната жалба пред настоящата инстанция са представени товарителница, известие за доставяне обратна разписка и писмо от „Еконт“ от което е видно, че пратка с товарителница № 1050835214713/03.07.2024 г. е изпратена от адвокатско дружество Димов и Христов на дата 03.07.2024 г. в 18.14 ч и съдържа жалба от М. Л. Й.. Съгласно чл. 62, ал. 2 от ГПК, вр. чл.144 от АПК за дата на жалбата се счита датата на приемане на пратката. Жалбоподателят е представил надлежно доказателство за подадена чрез куриер жалба в законния 14 - дневен срок. Обстоятелството, че при завеждането на жалбата в деловодството на МВР не е отбелязано, че е получена чрез предприятие за пощенски услуги и не са приложени доказателства за това/пощенския плик/, следва да се тълкува в полза на жалбоподателя. При така установеното е безспорно, че жалбата е подадена в срок и не са налице предпоставките на чл. 159, т. 5 от АПК, поради което определението следва да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствени действия. Водим от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 222, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение