Определение № 3711 от 17.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2564/2025 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на И. Г. П., представлявана от адв.П. Х., за отмяна на основание чл.303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение № 75/06.02.2025 г. по гр. д. № 1356/2024 г. на РС – Дупница, с което са изменени мерките за упражняване на родителските права по отношение на малолетната Е. Ф., като същите са предоставени на бащата, определено е местоживеенето на детето при него, а на майката е определен режим на лични контакти. В молбата се твърди, че решението подлежи на отмяна, тъй като молителката не била редовно призована (неправилно бил приложен чл. 47 ГПК) и не могла да вземе лично участие в делото. Ответникът В. Ц. Ф., чрез адв. М. О., в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане по следните съображения: Целта на производството по Глава 24 ГПК е да бъде преустановено действието на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, като краен правен резултат и да се възстанови висящността на производството по спора пред съда. Отмяната по Глава 24 ГПК не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове, а способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, която нейна цел определя и приложното й поле. В тази връзка, въпросът подлежат ли на отмяна по реда на Глава 24 ГПК решенията, постановени в производства по спорна съдебна администрация – каквото е това относно промяна на упражняването на родителските права по отношение на малолетните и непълнолетни деца, на тяхното местоживеене, както и на режима на личните отношения между родители и деца, е разгледан в т. 2 от ППВС № 2/29.09.1977 г. и т. 3 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Прието е, че те не подлежат на отмяна. На такава подлежат само съдебни актове, които разрешават със сила на пресъдено нещо конкретен материалноправен спор, докато постановяваните при упражняване от съда правомощия на съдебна администрация, се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства - факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност. Поради това, тази категория съдебни решения не се включват в предметния обхват на извънинстанционното производство по отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Решението по чл. 59, ал. 2 и ал. 9 СК може да бъде отменено и изменено в редовния исков процес не само въз основа на нововъзникнали факти и обстоятелства, но още и поради наличие на факти и обстоятелства, съществували по време на висящността на първия процес, за които страните не са знаели, поради което и не са ги въвели в съдебното производство. В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, когато страната твърди, че поради нарушение на съдопроизводствените правила, е нарушено правото й на участие в делото или не е била надлежно представлявана, тя може да реализира правата си и да се защити, като въведе съответните релевантни факти и обстоятелства и посочи за събиране доказателствата, останали извън предмета на влязлото в сила решение, респ. - като предяви нов иск за изменение на мерките за родителските права. Ето защо, влязлото в сила решение по чл. 59, ал. 2 и ал. 9 СК не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което не е необходимо първо да бъде отменено, за да се разгледа отново спора между страните (вж. - определение № 5377/21.11.2024 г. по гр. д. № 4266/2024 г., IV г. о.; определение № 120/15.05.2020 г. по гр. д. № 807/2020 г., III г. о.; определение № 49/22.02.2021 г. по гр. д. № 72/2021 г., IV г. о., определение № 725/12.04.2023 г. по гр. д. № 1169/2023 г., III г. о. и др.). Предвид изложеното, молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение