Определение № 10273 от 23.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10115/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от С. П. С. срещу определение № 7669 от 12.09.2025 г., постановено по административно дело № 179/2025 г. от Административен съд Бургас в частта, с която е оставена без уважение искането му за предоставяне на правна помощ – процесуално представителство по посоченото дело. По наведени доводи за неправилност на определението в обжалваната му част като необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново, с което му бъде предоставена правна помощ – процесуално представителство по делото, като сочи и конкретни имена на адвокати, които желая да го представляват. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Съдебното производство пред АС Бургас е образувано по жалба на С. срещу отказ на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) при Министерство на правосъдието да му предостави искана от него обществена информация, обективиран в писмо рег. № 30-03-29+1/10.01.2025 г., по което е образувано посоченото по-горе административно дело. С обжалваното пред настоящия състав определение АС Бургас, за да остави без уважение искането на С. за предоставяне на правна помощ – процесуално представителство по делото, приема въз основа на представените доказателства и извършена служебно проверка, че макар в случая С. желае да ползва адвокат, но не разполага със средства за заплащане на възнаграждение на такъв, което е една от необходимите предпоставки по чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ (ЗПП), в случая такава не следва да се предоставя предвид наличие на хипотезата на чл. 24, т.1 ЗПП, а именно, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Този извод е обоснован с факта, че подадената самостоятелно от С. жалба, в която са цитирани конкретни законови разпоредби, квалифицира пороците, обуславящи според него незаконосъобразност на оспорения акт опровергава твърденията му, че не е в състояние да защити своите права интереси, още повече, че производството е административно и съответно се характеризира със засилено служебно начало, което гарантира защитата на интересите на жалбодателя. Настоящият състав намира, че определението е правилно. Жалбата съдържа реквизитите по чл. 150 АПК, като е оставяна без движение единствено за отстраняване на нередовност единство относно представяне на доказателства за доходите му с оглед заплащане на дължимата държавна такса, като при това съдът е предприел и служебно действия по изясняване на имущественото положение на жалбодателя, а и същият е освободен от заплащането ѝ с необжалваната част на процесното определение, което обосновава извод правилност на изводите на съда. В случая се касае до административен процес свързан с правото на жалбодателя да получи достъп до правна информация, като съдът е съобразил всички обстоятелства по чл. 23, ал. 3 ЗПП и въз основа на тях е формирал правилен извод, че в случая не са налице предпоставките по чл. 24, т.1 от с.з. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение