Определение № 70 от 16.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 37/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С определение № 253/29.04.2026 г. постановено по гр. дело № 868/2026 г. на Районен съд-Тетевен е повдигнат спор за подсъдност относно разглеждането на искова молба с вх.№ 1209/09.04.2026 г. по регистъра на АС-Ловеч, подадена от Р. М. А., М. А. Р., А. Р. Р. и С. М. А., всички от [населено място], община Тетевен, област Ловеч, срещу Областна дирекция на МВР-Ловеч, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди /в размер на 2 000 евро за първия от тях и по 1 000 евро - за останалите трима/, претърпени в резултат от незаконосъобразни действия на длъжностни лица при МВР, при и по повод изпълнението на административна дейност - твърдяно е задържане на първия ищец и последващо претърсване на обитаваните от него и останалите трима ищци, имоти. В молбата е посочено правно основание по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, във връзка с чл. 203 и сл. АПК и с нея първоначално е сезиран АС-Ловеч, който с определение № 603/20.04.2026 г. по адм. дело № 170/2026 г. на АС-Ловеч, Пети състав, е изпратил делото за разглеждане на Районен съд-Тетевен, по мотиви, че липсват данни за извършвана от полицейските служители административна дейност, доколкото същите са действали в качеството на разследващи органи, а оттам и че в случая не е осъществена хипотеза по чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, и е приложим процесуалният ред съгласно чл. 2, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗОДОВ - този по ГПК, пред общите съдилища, и делото следва да бъде изпратено на районния съд по мястото на увреждането - [населено място]. където е и адресът на четиримата ищци. За да прекрати делото и да повдигне настоящият спор за подсъдност, Районен съд-Тетевен е съобразил, че твърденията на ищците и приобщените по делото доказателства сочат на твърдения за вреди, понесени от административна дейсност, доколкото при осъществена пътна проверка на документи и за употреба на алколохол и наркотици на лицето Р. М. А., като водач на лизингов автомобил, същият е приканен от служители на РПУ-Тетевен при ОДМВР-Ловеч, да се върне в [населено място], където е извършено претърсване на дома му и този на неговите родители и брат му. Изтъкнато е, че за извършеното претърсване е съставен протокол за извършена проверка по реда на чл. 83 ЗМВР - в помещение без съгласие на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие, с рег.№ 5180/25.03.2026 г., в който липсва отразяване на открити и иззети при това вещи или предмети, забранени от закона, при "налична оперативна информация" за съхраняване на наркотични вещества, но без посочени преписка или дело, образувани във връзка със започнало наказателно производство, по което да са осъществени действия по разследване. При тези данни съдът приема, че претенцията следва да бъде квалифицирана като такава за обезщетение за вреди от административна дейност - по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В подкрепа на направения извод изтъква мотивите към т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/2015 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2014 г. на Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, според които определяща за подсъдността е именно дейността на органа, от чиито незаконосъобразни актове, действия или бездействия се претендират вредите. Настоящият петчленен състав от съдии от Върховния административен съд и Върховния касационен съд, намира, че компетентен да разгледа предявения на 09.04.2026 г. иск за присъждане на обезщетение е Административен съд-Ловеч. Според чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнението на административна дейност, а съгласно чл. 2 от същия закон, държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите от дейността на правозащитните органи - органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции. Другояче казано, по чл. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени от актове, действия и бездействия на длъжностни лица в администрацията на органите на изпълнителната власт, каквито са и тези на полицейски служители по проверки, извършвани при условията на чл. 83 ЗМВР. В разпоредбата на чл. 1 ЗОДОВ изрично е посочено, че вредите следва да са причинени при или по повод изпълнение на административна дейност, а в случая, субективно съединените искове са основани изцяло на твърдения за вреди, причинени от претърсване от полицейски служители на обитавани от физическите лица помещения, без тяхно съгласие и в отсъствието на последните трима от тях, последващи проверка на пътя на водач на автомобил, в т.ч. за употреба на алкохол и наркотици, като се уточнява изрично, че същите са понесени именно от действия на полицейски служители, за които липсват каквито и да било данни да са осъществени в рамките на конкретно разследване във връзка с образувано наказателно производство. Предвид така изтъкнатите обстоятелства, настоящият състав приема, че са налице предпоставките за образуване на дело по искова претенция за ангажиране на отговорността на държавата за вреди именно по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а оттам - че компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд-Ловеч, който в това си качество дължи преценка относно неговата допустимост и основателност. Водим от изложеното и на основание чл.135, ал. 4 и ал. 7 АПК, настоящият петчленен състав от съдии от Върховния административен съд и Върховния касационен съд,