Определение № 1263 от 12.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 692/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на „Интерпласт БГ“ ЕООД, ЕИК 202473527, седалище и адрес на управление гр. София, [адрес], представлявано от управителя И. Стоев, чрез адв. Наумов, срещу Определение № 23591/14.11.2024 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 5848/2024 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-2200-22230-00959-091-001 от 11.01.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 552 от 25.04.2024 г. на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП и е прекратено производството по делото. Наведени са оплаквания за неправилност на определението и се иска отмяната му по съображения, че постановилият го съд е игнорирал както заявеното с молба от 16.09.2024 г. възражение за нищожност на РА, така и обстоятелството, че в жалбата по реда на чл. 152 ДОПК е посочен адрес за кореспонденция, различен от този, на който са съобщавани актовете на приходните органи, предхождащи и включващи издаването на РА. Поддържа се, че производството по чл. 152 – 155 ДОПК има самостоятелен характер, което изключва приложението на чл. 28, ал. 3 ДОПК. Претендират се разноски. Ответникът по частната жалба, директорът на дирекция ОДОП София, чрез гл. юрк. Соколова, в писмен отговор оспорва основателността й и иска обжалваното определение да бъде оставено в сила. Частната жалба като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване определение на административния съд съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Адм. дело № 5848/2024 г. по описа на Административен съд София-град е образувано по жалбата на „Интерпласт БГ“ ЕООД срещу РА № Р-22002223000959-091-001 от 11.01.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 552 от 25.04.2024 г. на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. Последното е съобщено на адресата си на 26.04.2026 г. чрез активиране на електронната препратка от електронен адрес office@expert-m.bg с IP адрес 78.130.168.39. Подаденото до Административен съд София-град оспорване срещу РА е постъпило при директора на дирекция ОДОП София на 23.05.2024 г. По общото правило на чл. 29, ал. 1 ДОПК връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. От разпоредбите на чл. 28, ал. 1, т. 1 – т. 5, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 ДОПК следва извод, че „адрес за кореспонденция“ е физическият адрес, разбиран като място, което може да бъде посетено с оглед извършването на фактическото действие „връчване“. Право на всяко лице е да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения – чл. 28, ал. 2 ДОПК. Нормата на чл. 28, ал. 3 ДОПК установява задължение на лицето при започнало производство по кодекса, за което то е редовно уведомено, да съобщи писмено на водещия производството орган по приходите в тридневен срок от предприемане на действия за промяна на адреса си за кореспонденция. Неизпълнението на това задължение обуславя фикция, че всички актове и документи в това производство са редовно връчени. По аргумент от чл. 145, ал. 1, т. 1, in fine ДОПК посочването на адрес за кореспонденция е част от необходимото съдържание на жалбата до решаващия орган. Ако в тази жалба бъде посочен адрес за кореспонденция, различен от електронния адрес за получаване на съобщения по чл. 28, ал. 2 ДОПК, същият е съобщен на водещия производството орган, в разглеждания случай този по чл. 152, ал. 2 ДОПК, в съответствие с изискването на чл. 28, ал. 3 ДОПК. На този адрес за кореспонденция следва да се връчи решението на ответника по частната жалба. В случая удостоверяването по чл. 30, ал. 6 ДОПК е за връчване на електронно съобщение на адрес, различен от променения по реда на чл. 28, ал. 3 ДОПК адрес за кореспонденция и съобщен чрез посочването му в жалбата до решаващия орган. Това съобщаване е ненадлежно, не поставя началото на срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК и правото на достъп до съд на „Интерпласт БГ“ ЕООД за обжалване на Ревизионен акт № Р-2200-22230-00959-091-001 от 11.01.2024 г. не е преклудирано. По тези съображения обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на същия първоинстанционен съд и състав за продължаването на съдебното производство. Поради несамостоятелния характер на производството по обжалване на преграждащото определение и по аргумент за обратното от чл. 81 ГПК по въпроса за разноските пред настоящата съдебна инстанция следва да се произнесе инстанцията по същество. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,