Определение № 60401 от 16.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4102/2021 г.
ВКСIII гражданско отделение16.11.2021 г.докладчик Александър Цонев
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение № 160 от 27.05.2021 г. по гр. д. № 1797/2021 г. на ВКС, III Г.О. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба на М. С. Т. срещу определение № 160 от 27.05.2021 г. по гр. д. № 1797/2021 г. на ВКС, III Г.О., с което е оставена без разглеждане молбата ѝ за отмяна вх. № 25054683/25.03.2021 г. Частната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по частната жалба, ВКС взе предвид следното: Производството по гр. д. № 1797/2021 г. на ВКС, III Г.О., е образувано по подадена от М. Т. молба за отмяна на влязлото в сила определение № 68 /03.02.2021 г. по гр.д. № 3047/2020 г. на ВКС, III Г.О., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 5548/19.07.2019 г. по в.гр.д. № 6149/2018 г. на Софийски градски съд по касационна жалба на молителката. Молителката поддържа, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като всички книжа по делото били изпращани на назначения ѝ служебен адв. Г. М., която „се е отвела от водене делото”, а упълномощената от Т. адв. В. К. не била длежно уведомявана за делото, което ограничило правото на защита на страната пред СГС и ВКС. С обжалваното в настоящото производство определениe ВКС приема, че твърденията на ищцата са за действия след като особения представител на молителката е подала касационна жалба, т.е. след постановяване на въззивно решение, а изправянето на нередовността на касационната жалба- прилагане на изложение към жалбата, е извършено от адв. К., след надлежното и упълномощаване от молителката. Съдът е заключил, че ищцата не въвежда твърдения за нарушение на правото и на участие пред СГС, а определението по чл. 288 ГПК, чиято отмяна иска, не е акт, който подлежи на отмяна по чл. 303 ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е неоснователна, защото посочените обстоятелства в молбата за отмяна имат значение дали срокът за отстраняване на нередовността на касационната жалба е започнал да тече, и не касаят правилността на въззивното решение в хипотезата на чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. Служебният защитник Г.М. се е отказала от пълномощията си на особен представител след като е подала касационна жалба от името на М. Т. срещу въззивното решение на СГС. Въззивният съд е оставил касационната жалба без движение с указание да бъде представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. След надлежно упълномощаване, адв. В.К. е подала молба до съда, с която прилага пълномощното си за касационната инстанция и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Както СГС, така и ВКС слез това- в производството по чл. 288 ГПК, са приели, че нередовността на касационната жалба е отстранена в срок и касационната жалба е редовна. Видно е, че твърденията на ищцата, макар и неверни, са за нарушение на правото и на участие в касационното производство по чл. 288 ГПК. Следователно те не се квалифицират като основания за отмяна по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, и не представляват изложение на основание за отмяна на влязло в сила решение. Съгласно задължителните постановки на т. 3 и т. 6 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК, целта на производството по Глава 24 ГПК е да бъде преустановено действието на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, поради което отмяната като процесуален способ за защита е допустима по отношение на влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, както и по отношение на определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска. Определението по чл. 288 от ГПК не се ползва със сила на присъдено нещо. С него не се разрешава материалноправен или процесуален въпрос между страните. Невъзможността за постановяване на последващо решение по спора е свързана с преценката на съда при селекцията на делата, подлежащи на касационен контрол, че не са обосновани основанията за допускане до касация, т. е. в случая не се касае за процесуална пречка за постановяване на решение, а за преценка на съда за липсата на критериите за допускане до касация. Затова определенията по чл. 288 от ГПК не подлежат на отмяна по чл. 303 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,