Определение № 133 от 09.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1616/2013 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК. С разпореждане № 2139/10.07.13 год. по НЧД № 3208/13 год. Софийският градски съд е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Бургаския окръжен съд. В мотивната част на посочения съдебен акт са изложени съображения, че жалбата на С. Ц. – майка и законен представител на малолетната А. П. срещу постановление на Софийска градска прокуратура, с което е прекратено ДП № 141/2012 г. по описа на отдел „Следствен” при СГП, водено срещу неизвестен извършител за извършени в [населено място] престъпления по чл. 149, ал. 5, т. 4 вр. ал. 1 НК и по чл. 187 НК, следва да бъде разгледана от Бургаския окръжен съд като съответен първоинстанционен съд по смисъла на чл. 243, ал. 3 НПК. Доводите в подкрепа са, че независимо от постановлението на Главния прокурор на Република България, с което е указано обединяването на наказателното производство по описа на СГП с първоначално образуваното от Окръжна прокуратура – Бургас ДП № 35/2012 г. по чл. 149, ал. 5, т. 4 вр. ал. 1 НК, и разрешено разследването да се извърши от СГП, териториалната подсъдност се определя от района на съда, в който са извършени престъпленията, а именно Окръжен съд – Бургас. С определение № 15/17.07.2013 г. по НЧД № 676/2013 г. на основание чл. 44, ал. 1 НПК Окръжен съд – Бургас е повдигнал настоящият спор за подсъдност с мотиви, че постановлението на Главния прокурор от 09.04.2012 г., с което е разрешено разследването да бъде проведено от СГП съставлява изключение от правилото за определяне местната подсъдност, тъй като при промяна на райна в който се извършва досъдебното производство, „съответния първоинстанционен съд” е този, който съответства на същия район, в случая Софийски градски съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура е депозирал становище, че компетентен да разгледа жалбата на С. Ц. срещу постановление на Софийска градска прокуратура от 30.05.2013 г. по пр. пр. № 4101/2012 г. е Окръжен съд – Бургас по силата на чл. 36, ал. 1 НПК, тъй като в неговия район е извършено деянието и той е „съответния първоинстанционен съд” по смисъла на чл. 243, ал. 3 НПК. Върховният касационен съд, като взе предвид съображенията на спорещите съдилища, намира, че компетентен да разгледа делото е Окръжен съд-Бургас. Изводите на Софийски градски съд относно подсъдността на делото са правилни и законосъобразни и не следва да бъдат преповтаряни в цялост. Съгл. чл. 36, ал. 1 НПК делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението. В конкретния случай, престъплението по чл. 149, ал. 5, т. 4 вр. ал. 1 НК, за което е образувано посоченото по – горе наказателно производство по описа на ОП – Бургас е извършено в Бургас, където е извършено и това по чл. 187, ал. 1 НК. Наличието на постановление на Главния прокурор на Република България за промяна района на разследването не предпоставя отклонение от цитираната разпоредба. Местната подсъдност на делата се определя само и единствено по предвидения за това процесуален ред, поради което „съответния първоинстанционен съд” по смисъла на чл. 243, ал. 3 НПК, дължащ произнасяне по жалбата на С. Ц. е Окръжен съд – Бургас. Водим от горното и на осн. чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,