Определение № 6215 от 08.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5261/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Здравена“ ЕООД, с ЕИК 203535654, чрез упълномощената адв. С. Хаджиева, срещу Определение № 3129 от 18.03.2026 г., постановено по адм. д. № 692 по описа на Административен съд – Пловдив (АС – Пловдив) за 2026 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на настоящия частен жалбоподател срещу Ревизионен акт № Р-16001625001052-091-001 от 21.10.2025 г., издаден от С. Захариева - главен инспектор по приходите в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) – Пловдив като орган, възложил ревизията и С. Звездов – главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, като ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1 от 12.01.2026 г., издадено от директора на Дирекция «Обжалване и данъчно-осигурителна практика» (Д „ОДОП“) – Пловдив при Централното управление (ЦУ) на НАП. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно – постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Заявява се, че решението на директора на Д „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП от 12.01.2026 г. е получено от управителя на „Здравена“ ЕООД – Г. К. на 11.02.2026 г. в деловодството на Д „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, като тогава тя била уведомена, че решението се води връчено на 19.01.2026 г. Поддържа се становище, че дружеството не е декларирало електронен адрес за кореспонденция с НАП за получаване на документи по електронен път, а обратен извод не се налага от това, че съобщения били връчвани на такъв адрес в ревизионното производство. Наред с това, първоинстанционният съд не обсъдил представената нотариално заверена декларация от С. К. (бивш счетоводител на дружеството – настоящ частен жалбоподател), в която тя сочи, че на 19.01.2026 г. е получила по електронен път решението от 12.01.2026 г. и го отворила, но към тази дата тя не е била счетоводител на «Здравена» ЕООД, не е разполагала с пълномощно или представителна власт да получава, приема или удостоверява връчвания на актове на приходната администрация от негово име и не е уведомила управителя на дружеството за това връчване. Не допуснал и компютърна експертиза. Така съдът лишил частния жалбоподател от възможността да докаже твърдените обстоятелства чрез разпит на К.. При това не взел предвид, че по време на цялото ревизионно производство документите, вкл. заповедта за възлагане на ревизия, били връчвани на същия електронен адрес, който не може да бъде обвързан с дружеството, което води до нищожността на ревизионния акт, която може да бъде релевирана без ограничение във времето. По тези причини се твърди неправилността на обжалваното определение, иска се отмяната му и връщане на делото за разглеждане на жалбата срещу ревизионния акт. Ответникът оспорва частната жалба в представен по делото писмен отговор и моли оставяне в сила на обжалваното определение. Позовава се на извършеното връчване на решението на директора на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП от 12.01.2026 г. - на 19.01.2026 г. по електронен път, което се установява от удостоверение за извършено връчване по електронен път. Твърди, че представената декларация и анексът към договор за счетоводно обслужване от 31.12.2024 г. били съставени за целите на производството. Представят се редица документи, от които се удостоверява размяна на кореспонденция и осъществени връчвания на документи по ревизията на адреса, на който е изпратено решението от 12.01.2026 г. Моли се оставяне в сила на обжалваното определение и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за частното производство. Частната жалба изхожда от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и като подадена в срок, е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е направил извод, че жалбата срещу ревизионния акт е недопустима като просрочена. Позовал се на данните от приложеното в административната преписка доказателство – удостоверение за извършено връчване по електронен път и за активиране на 19.01.2026 г. на електронна препратка от два електронни адреса: •••@••• и •••@••• на Решение № 1 от 12.01.2026 г., издадено от директора на Д «ОДОП» - Пловдив при ЦУ на НАП, с което документът е връчен на «Здравена» ЕООД, с ЕИК 203535654. Позовал се на факта, че всички съобщения в хода на ревизионното производство били връчвани на тези два електронни адреса. По аргумент от разпоредбата на чл. 29 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс приел осъщественото връчване на решението на електронните адреси на 12.01.2026 г. за допустимо и редовно, а подадената жалба срещу ревизионния акт едва на 24.02.2026 г. за просрочена. По тези причини постановил определението, предмет на инстанционна проверка. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилна е преценката, направена от първоинстанционния съд за процесуална недопустимост на предявеното оспорване срещу ревизионния акт поради просрочието му. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, свързани с неправилна оценка от АС - Пловдив на факта на активиране на препратката за връчване на решението от 12.01.2026 г., издадено от директора на Д „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП от лице, за което се твърди, че към датата на активирането е бивш счетоводител на „Здравена“ ЕООД, както и на твърдението му за неуведомяване на управителя на дружеството за това. Установява се от представената към отговора на частната жалба „Справка за обща регистрация на ЗЛ“ за „Здравена“ ЕООД, че регистрираните електронни адреса на дружеството в НАП са •••@••• – валиден от 29.06.2020 г. до 27.02.2026 г. и •••@••• – валиден от 28.03.2019 г. и понастоящем. На тези именно електронни адреси е било изпратено Решение № 1 от 12.01.2026 г., издадено от директора на Д «ОДОП» - Пловдив при ЦУ на НАП, а препратката - активирана на 19.01.2026 г., с което документът е бил редовно връчен на «Здравена» ЕООД, с ЕИК 203535654. По делото не се твърди и установява подаването на заявление за заличаване на електронния адрес •••@••• по-рано от посочената дата – 27.02.2026 г., а същият е бил нарочно посочен от „Здравена“ ЕООД по реда на чл. 28, ал. 2 ДОПК – вж. „Уведомление за упълномощаване, оттегляне на упълномощаване, промяна на електронен адрес“ от 09.06.2021 г. Липсата на доказателства за заявяване на електронния адреса •••@••• по реда на чл. 28, ал. 2 ДОПК (такъв не се регистрира и активира с подаване на декларация по чл. 92 ЗКПО по електронен път), не се отразява на редовността на връчването на първия електронен адрес. При тези данни неотносими са съображенията на частния жалбоподател кое именно лице е отворило препратката, изпратена до заявения електронен адрес •••@••• и този факт не влияе на редовността на направеното връчване. По тази причина първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е обсъдил възраженията на настоящия частен жалбоподател, основани на представената декларация, а и нея самата, насочена към установяване на факта, че фактическите действия по активиране на препратката са извършени от лице, за което се твърди, че към този момент било „бивш счетоводител“ на дружеството и е без представителна власт по отношение на него. Доводите за нищожност на ревизионния акт, релевирани едва в частната жалба не са преклудирани за заявяване в отделно производство. Предвид изложеното, доколкото първоинстанционният съд е достигнал до краен правен извод, който съвпада със становището на настоящия съдебен състав, обжалваното определение следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. По съображения, свързани с изхода на спора по частната жалба и направеното искане от ответника по нея, на НАП е дължимо присъждането на юрисконсултско възнаграждение за частното производство в размер на 51,13 евро. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение