Определение № 187 от 28.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 893/2022 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 от ГПК. Молителят ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД чрез юрисконсулт А. С. сочи, че е подал касационна жалба срещу невлязло в сила осъдително въззивно решение. На 27.04.2022 г. била внесена сумата от 47 893,28 лв като обезпечение по сметка на ВКС, която обезпечавала спиране изпълнението на посоченото решение. Моли да се допусне спиране изпъленине на решение на Апелативен съд Пловдив по в.т.д. 966/21 г. Прилага заверени преписи от решенията на ОС – Стара Загора, и на АС – Пловдив, както и касационна жалба, ведно с изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК и преводно нареждане от 27.04.2022 г. за сумата от 47 893,28 лв., както и преводно нареждане за сумата от 30 лв, внесена по сметка на ВКС – държавна такса по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Видно от решение № 178 от 04.04.2022 г. по в.т.д. 20215001000966/21 г.на Апелативен съд – Пловдив, че е потвърдено решение № 260290 от 17.08.2021 г. по т.д. 177/20 г. по описа на ОС- Стара Загора, с което ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на Ж. Зинова И. сумата от 35 000 лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане – претърпени болки и страдания, в качеството й на внучка на И. Г. Е., починал в резултат на ПТП от 11.06.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2016 г. – датата на увреждането. Налице е осъдително въззивно решение. Подадена е касационна жалба на 21.04.2022 г. за сумата над 5 000 лв до присъдения размер от 35 000 лв от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу посоченото съдебно решение. Приложено е изложение на основанията за допускане касационно обжалване. Държавна такса е внесена. Следователно касационната жалба е подадена в срок, като се вземе предвид, че решението е постановено на 04.04.2022 г., това е най-ранната дата, на която би могъл да бъде уведомен застрахователят за съдебното решение, подадената на 21.04.2022 г. е в едномесечния срок, предвиден в чл. 283 от ГПК. Видно от преводно нареждане, по сметка на ВКС е внесена сумата от 47 893,28 лв, обезпечение за спиране изпълнението на в.т.д. 966/21 г. От счетоводството на ВКС е удостоверено, че сумата от 47 893,28 лв е внесена и се намира и към 28.04.2022 г. е по сметка на ВКС. Налице са предвидените в чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК кумулативни предпоставки –невлязло в сила осъдително въззивно решение, надлежно обжалвано с редовна касационна жалба в срок от легитимирана да обжалва решението страна, както и внесена от същата страна парична гаранция, в размер, обезпечаващ изпълнението на задължението за заплащане на главница. Следва да се спре изпълнението на въззивното решение за присъдената сума на главницата от 35 000 лв. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България