Определение № 70 от 27.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1659/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Търговска база“ ООД, ЕИК 813106627, срещу определение № 54 от 19.03.2021г., постановено по гр.д. № 808/2021г. по описа на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от дружеството молба за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила съдебно решение от 10.01.2002г., постановено по гр.д. № 970/2001г. на Варненския апелативен съд, с което е признато за установено на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ по отношение на „Търговска база Варна“ ЕООД, че „Тополи фураж“ АД е собственик на целия терен от 16 743 кв. м., представляващ пл. № 213 и 214 по кадастралния план на гр. Девня,кв. "Изворите". Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение. Счита, че Тълкувателното решение, на което се е позовава съставът на ВКС, за да приеме молбата за отмяна за недопустима, не е съобразено с относимите норми на правото на ЕС, а тези норми следва да се прилагат с предимство пред разпоредбите на българското право, които им противоречат. Освен това, не е съобразен механизма на действие на процесуалния закон във времето, а именно, че новият процесуален закон зачита извършените по стария процесуални действия, но заменя техните правни последици с тези по новия закон. Изтъква се и приетото в Решение №5/11.05.2017г. по конст.д. № 12/2016г. на Конституционния съд, че прилагането на новия закон към заварени правоотношения е недопустимо. Ответникът по частната жалба „Булмикс Интернешънъл“ АД ЕИК 103003321 - универсален правоприемник на преобразуваното чрез вливане „Тополи фураж“ АД я оспорва. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, е оставил без разглеждане подадената от частния жалбоподател молба за отмяна, приемайки, че същата е подадена извън предвидения в закона срок. Съставът се е позовал на разрешението в т.8 от Тълкувателно решение №7/2014г. на ОСГТК на ВКС, според което молбата за отмяна на влязло в сила решение, постановено при действието на ГПК от 1952г./отм./, подадена при действието на ГПК от 2007г., е недопустима, ако преди влизането в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният срок по чл. 232, ал. 1 ГПК/отм./. Настоящият състав намира обжалваното определение за правилно. Производството за отмяна представлява извънреден извънистанционен способ за контрол на влезли в сила съдебни решения и като такова е допустимо само в рамките на предвидените в ГПК срокове. В случая съдебният акт, чиято отмяна се иска, е постановен на 10.01.2002г. при действието на ГПК от 1952г./отм./, като предвиденият в чл. 232, ал.1 ГПК/отм./ пределен едногодишен срок е изтекъл преди влизане в сила на сега действащия ГПК. След изтичането на този срок не съществува законова възможност да се преценява правилността на съдебния акт по пътя на извънредния способ за отмяна, тъй като е погасено процесуалното право на страната да иска отмяна по реда на чл.231, ал.1 ГПК /отм./. Установените в новия процесуален закон правила и срокове за отмяна биха могли да намерят приложение спрямо решения, станали неотменими по предходния процесуален ред, само при предвидено обратно действие на закона, а такова не е налице. Поради това, подадената понастоящем, при действието на новия ГПК, молба за отмяна на влязло в сила решение, спрямо което са изтекли пределните срокове за отмяна по уредбата на отменения ГПК, е недопустима. Изрично в този смисъл е т.8 от Тълкувателно решение № 7/2014г. на ОСГТК, на която се е позовал съставът на Трето гражданско отделение. Съображенията в частната жалба, свързани с механизма на действие на новия процесуален закон, са несъстоятелни. В мотивите на горепосочения тълкувателен акт подробно е обосновано възприетото разрешение именно с оглед действието на процесуалните норми във времето. Що се отнася до твърдяното противоречие на тълкувателното решение с норми на Правото на Европейския съюз, то е напълно голословно. При възприемане на разбирането на жалбоподателя би се стигнало до прилагане на новия процесуален закон спрямо правоотношения, които са окончателно приключени по отменения закон. Визираното от жалбоподателя решение на Конституционния съд принципно не се отнася до процесуален закон, но в него ясно е направено разграничението между обратно действие на закон и незабавно действие на нов закон - когато се преуреждат за в бъдеще заварени правоотношения, които не са приключили. В случая атакуваното с молбата за отмяна решение, освен че е влязло в сила е станало и неотменяемо по реда на тогава действащия извънреден способ по чл. 231 и сл. ГПК/отм./. Ето защо, новият процесуален закон, влязъл в сила на 01.03.2008г., не може да „възкреси” погасеното право на отмяна. Освен това, видно че молителят е упражнил правото си на отмяна по чл. 231, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ - с решение № 1719 от 08.10.2004г. по гр.д. № 1480/2003г. на ІVг.о. на ВКС молбата на дружеството е оставена без уважение. По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.