Определение № 1355 от 18.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1605/2023 г.

Производството е по чл.47 и сл. ЗМТА. Образувано е по искова молба Радост Т. П. за отмяна на арбитражно решение № 29/29.08.2023г. по абр.дело № 346/2022 г. на АС София при Сдружение „Правна помощ и медиация“ в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на „Етажна собственост на комплекс от затворен тип „Анима“, с адрес: [населено място], р-н „Витоша“, [улица], представлявана от „Р.“ЕООД, сумата от 3032,17лв. – дължими и неплатени годишни вноски за основен ремонт, дължими за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2020 г., съобразно чл.6 и чл.7 от „Клаузи на договор за управление на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „Анима“ от 04.08.2016 г., ведно със законната лихва върху посочената главница от подаване на исковата молба до окончателното плащане. В исковата молба се навеждат доводи за липса на арбитражно споразумение, което да обвързва страните на осн. чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА. Ответникът „Етажна собственост на комплекс от затворен тип „Анима“ е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва основателността на молбата. Настоящият съдебен състав, като взе предвид съдържащите се в исковата молба, последващата уточнителна молба и отговора искания, на основание чл. 140 ГПК счита, че представените от ищеца, описани съответно в исковата молба писмени доказателства, следва да бъдат допуснати и приети. Следва да се приемат и писмените доказателства към отговора на ответника. Неоснователно е искането за допускане на СТЕ, тъй като страните не спорят относно фактите по отношение изграденото в имота, а по тълкуване на приложима материалноправна норма. По изложените съображения и на основание чл. 140 и чл. 146 ГПК ВКС на РБ, ТК, състав на Първо отделение