Определение № 337 от 28.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 910/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № по регистъра на Апелативен съд – Варна - 792/11.02.2020 г. на „Америкън Стиймшип Оунърс Мютюъл Протекшън енд Индемнити Асосиейшън Инк.“, със седалище в гр. Ню Йорк, САЩ, подадена от адвокат Ж. П. Я. против определение № 722 от 19.11.2019 г. по ч. гр. дело № 542/2019 г. на ВАС /Варненски апелативен съд/. Ответникът по частната жалба – „Фимбанк“ П.Л.С., регистрирано в Република М., чрез адвокат И. Т. иска обжалваното определение да бъде потвърдено. Ответниците В. Д., Д. М., К. Л., В. В., Я. М., Д. С., П. Т., В. Д., Ю. К., С. К., О. Т., О. П., О. В., О. К., М. Н., Р. А., В. К., П. С., В. Т., В. Ч., Л. Ф., Ю. Г., В. Х., В. П., Е. А. и О. Д., всички граждани на Украйна, представлявани от адвокат Х. Х. Р. са подали отговор с искане жалбата да бъде върната като подадена от неупълномощено лице. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес, с оглед на което е процесуално допустима. Неоснователно е възражението на ответниците, предявено чрез адвокат Х. Х. Р. за липса на надлежна представителна власт в полза на адвокат Ж. Я.. Същият се легитимира не като техен представител, а като пълномощник на „Америкън Стиймшип Оунърс Мютюъл Протекшън енд Индемнити Асосиейшън Инк“, с представено на л. 85 от първоинстанционното производство пълномощно. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения: С второинстанционното определение е прекратено производството по ч. гр. дело № 542/2019 г. на ВАС, образувано по подадената от „Америкън Стиймшип Оунърс Мютюъл Протекшън енд Индемнити Асосиейшън Инк“ частна жалба срещу определение № 2080/11.07.2019 г. по гр. дело № 1138/2019 г. на ВОС /Варненски окръжен съд/. Въззивният съд е констатирал, че предмет на първоинстанционното производство е подадена от двадесет и шест физически лица – бивши членове на екипажа на моторен кораб „Амсел“, жалба срещу разпореждане на ЧСИ С. Д., с което е върната жалбата им срещу разпределение от 10.04.2019 г. по изпълнително дело № 20187180400447. Второинстанционният съд е констатирал следните обстоятелства: с първоинстанционното определение производството по делото е прекратено поради нередовността на частната жалба, изразяваща се в липса на представителна власт в полза на процесуалния представител адвокат Ж. Я.; постъпилата частна жалба от „Америкън Стиймшип Оунърс Мютюъл Протекшън енд Индемнити Асосиейшън Инк“, представлявано от адвокат Я. е съдържала твърдения, че дружеството е цесионер по договор за цесия с посочените физически лица, както и че същото се е суброгирало в правата им до размера от заплатените от него суми в размер на 4 работни заплати, които е превело на корабния екипаж в качеството му на застраховател. При служебно упражнения контрол за допустимост на производството, ВАС е приел, че дружеството не е било жалбоподател по първоинстанционното гражданско дело № 1138/2019 г. на ВОС, поради което не е процесуално легитимирано да обжалва определението за прекратяване на производството. Направен е извод, затова че дружеството не е лице по чл. 429, ал. 1 ГПК, тъй като не е налице материално правоприемство. Този извод е мотивиран с обстоятелството, че цесията по отношение на 4-те заплати на екипажа, съставляващи част от неизплатеното им от „Амсел навигейшън Ко Л.” трудово възнаграждение е от 19.03.2018 г., докато повечето от самите искови производства, по които са издадени впоследствие изпълнителни листове са били образувани пред ВРС /Варненски районен съд/ начиная от 19.03.2018 г. и по - късно. Обоснован е извод, че наложената възбрана на 18.12.2018 г. /представено е копие от определение на Върховен съд на К. за допускане по молба на посочените физически лица и настоящият частен жалбоподател на обезпечение на бъдещи искове чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ върху кораба „Амсел“, вписана в корабния регистър на 18.12.2018 г./ също не придава на дружеството качество на частен правоприемник на тези лица. Аргументирано е съображението, че дори да е извършено плащане, а въз основа на него дружеството да се е суброгирало в правата на физическите лица до размера на платените възнаграждения за 4 месеца против „Амсел навигейшън Ко Л.”, това обстоятелство не придава на „Америкън Стиймшип Оунърс Мютюъл Протекшън енд Индемнити Асосиейшън Инк“ положението на страна по възникналото процесуално правоотношение във връзка с жалбата, подадена пред ВОС. Този извод е обоснован с мотива, че съгласно чл. 226, ал. 1 ГПК, делото продължава между първоначалните страни дори и да е настъпило материално правоприемство в хода на процеса, като за приобретателя са предвидени възможностите по чл. 226, ал. 2 ГПК и съответно обвързванията от СПН, съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК. Съдът е посочил, че за настоящото производство е ирелевантно обстоятелството, че в полза на дружеството е постановено от Върховен съд на К. решение от 24.05.2019г., с което „Амсел навигейшън Ко Л.” /наред с друг ответник/ е осъдено да заплати на „Америкън Стиймшип Оунърс Мютюъл Протекшън енд Индемнити Асосиейшън Инк” посочените суми, както и е осъдено да заплати суми на екипажа на кораба, представляващи неизплатени работни заплати до 31.01.2018г., а въз основа на решението в полза на „Америкън Стиймшип Оунърс Мютюъл Протекшън енд Индемнити Асосиейшън Инк” е издадено удостоверение съгласно чл. 53 от Регламент /ЕС/ № 1215/12 г. и е образувало изп. д. №20198930400644. Според състава това удостоверение е издадено много след изготвяне на разпределението и въз основа на него, дружеството не може да се присъедини по реда на чл. 456 ГПК, за да участва в разпределението от 27. 03. 2019 г. Определението е правилно. Доводите на частния жалбоподател, че правоприемството е настъпило в хода на изпълнителния процес са неправилни. Страната се позовава на договор за цесия от 19.03.2018 г., съгласно условията, на който е придобила вземанията на частните жалбоподатели по гр. дело № 1138/2019 г. на ВОС за сумата 254560 щ.д. / щатски долара/ спрямо корабособственика, след като е заплатила същата сума на посочените лица и се е суброгирала в общото им вземане до размера на тази сума по отношение на същия корабособственик. Въз основа на тези обстоятелства, частният жалбоподател счита, че е необходим другар на частните жалбоподатели по гр. дело № 1138/2019 г. на ВОС. Позовава се още на Морската трудова конвенция в редакцията й от 2014 г. и на чл. 12 от Директива 2009/13/ЕО, съгласно разпоредбата, на която, ако застрахователят или доставчикът на друго финансово обезпечение е извършил плащане към дадено морско лице в съответствие с настоящия стандарт, този доставчик придобива чрез суброгация, прехвърляне или по друг начин правата, които морското лице би имало до размера на сумата, която е изплатил, в съответствие с приложимото право. Пълномощникът, адвокат Я. поддържа, че обжалвал разпределението и това процесуално действие ползвало и частния жалбоподател в качеството му на необходим другар на частните жалбоподатели по гр. дело № 1138/2019 г. на ВОС. Страната се позовава и на наложената възбрана върху кораба по силата на определение на Върховен съд на К. от 17.12.2018 г., която била вписана по надлежния ред в кипърски корабен регистър. В процесуалноправния спор по гр. дело № 1138/2019 г. на Варненски окръжен съд, настоящият частен жалбоподател не е участвал като страна. Затова същият не е процесуално легитимиран да обжалва определението на окръжния съд за прекратяване на производството. Страни в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано пред ВАС са страните по процесуалното правоотношение, приключило с определение за прекратяване на делото. Легитимирани да обжалват определението на ВОС, с което е прекратено производство, образувано по частна жалба на посочените по – горе физически лица против срещу разпореждане на ЧСИ /частен съдебен изпълнител/ С. Д., с което е върната жалбата им срещу разпределение от 10.04.2019 г. по изпълнително дело № 20187180400447 са страните, чиито интереси са засегнати от конкретно процесуално действие на ЧСИ. В конкретния случай това са изброените физически лица, членове на корабния екипаж на морски кораб „Амсел“, за които ВОС е приел, че частната жалба вх. № 6893/04.06.2019 г. по регистъра на ЧСИ С. Д. е подадена от адвокат Я., без представителна власт. Настоящият частен жалбоподател - „Америкън Стиймшип Оунърс Мютюъл Протекшън енд Индемнити Асосиейшън Инк” не е страна в изпълнителното производство, както и в производството пред ВОС, поради което не е легитимиран да обжалва определението на ВОС за прекратяване на производството. Други съображения, обосноваващи извод за липсата на процесуална легитимация на „Америкън Стиймшип Оунърс Мютюъл Протекшън енд Индемнити Асосиейшън Инк” да обжалва определение № 2080/11.07.2019 г. по гр. дело № 1138/2019 г. на ВОС са следните съображения, свързани и с оплакванията на частния жалбоподател. Последният се позовава на договор за цесия от 19.03.2018 г. във връзка, с който поддържа, че е придобил вземанията на частните жалбоподатели по гр. дело № 1138/2019 г. на ВОС – посочените физически лица, членове на корабния екипаж, за сумата 254560 щ.д. спрямо корабособственика и счита, че е необходим другар на същите лица, от което извежда и твърдението си, че има право на жалба против определението на ВОС за прекратяване на производството по гр. дело № 1138/2019 г. Както се отрази при излагане на оплакванията на страната в тази връзка, направено е позоваване на Морската трудова конвенция и на чл. 12 от Директива 2009/13/ЕО. Доводите са незаконосъобразни. Настоящият частен жалбоподател и физическите лица, членове на корабния екипаж, подробно изброени по - горе не са необходими другари. При прехвърляне на вземане с договор за цесия основанието, от което произтича качеството на кредитор на цесионера по отношение на длъжника е договорът за цесия, а качеството на кредитор на цедента е формирано от друг правопораждащ юридически факт. С прехвърляне на вземането правата на цедента по договора му с длъжника преминават върху цесионера и в отношенията между тях цесията поражда действие от сключването на договора за цесия, а по отношение на длъжника, действието на цесията е от съобщаването й по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Ето защо, с оглед на посочените особености на договора по чл. 99 ЗЗД между цедента и цесионера, в случая между „Америкън Стиймшип Оунърс Мютюъл Протекшън енд Индемнити Асосиейшън Инк” и физическите лица, членове на корабния екипаж на процесния кораб и страни по договора за цесия не съществуват общи права или права, почиващи на едно и също основание, респективно същите нямат качеството на необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК. Необходимо е да се отбележи още и следното. Правната последица, обусловена от прехвърлянето на спорното право в течение на производството по висящ спор, изразяваща се в процесуалната възможност за приобретателя да встъпи или да бъде привлечен в съдебния процес, както и да замени своя праводател по реда и при условията на чл. 222 – чл. 226, ал. 2 ГПК не настъпва със самото прехвърляне на спорното право, както неправилно поддържа частния жалбоподател чрез пълномощникът си – адвокат Я.. Правата на праводателя и приобретателя могат да се упражнят във висящ съдебен процес. Това е една процесуална възможност, а неупражняването й /както е в случая/ е обусловено от волята на страните. Във връзка с изложеното обоснован и законосъобразен е извода на ВАС, че делото продължава своя ход между първоначалните страните – чл. 226, ал. 1 ГПК, както и че договорът за цесия по отношение на 4-те заплати на екипажа, част от неизплатеното им от „Амсел навигейшън Ко Л.“ трудово възнаграждение е бил сключен преди исковите производства, по които са били издадени изпълнителни листове, поради което е ирелевантно обсъждането на действието на съдебните актове спрямо приобретателя на спорното право. Позоваването на пълномощно от К. Л. в полза на адвокат Ж. Я., както и на допълнително споразумение от 18.05.2020 г. за цесия /вземане на стойност 10080 щ.д., част от главницата в размер на сумата 23800 щ.д., размер на четири работни заплати/, сключена между „Америкън Стиймшип Оунърс Мютюъл Протекшън енд Индемнити Асосиейшън Инк” и К. Л. не променя извода за липсата на процесуална легитимация на настоящия частен жалбоподател, освен поради горните изводи и предвид следните съображения. И двата документа се представят за първи път в производството пред ВКС, както и извън обстоятелствената част на жалбата /в съдържанието й липсва изложение във връзка с процесните документи/, като в същите документи изрично е посочено, че представянето им е във връзка с други дела – пълномощното във връзка с ч. т. дело № 539/2020 г. на ВОС, а допълнителното споразумение за „целите на коректна идентификация на вземанията – предмет на гр. дело № 1078/2019 г. на ВОС“ по използвания в споразумението израз. Въпросните документи не са представени в оригинал, липсва спазване на изискването по чл. 185 ГПК, за точен превод на български с отразяване на лицето извършило превода. Затова въпросните документи не могат да се приемат за редовни писмени доказателства, представени по надлежния ред. За първият от тях, озаглавен „адвокатско пълномощно“, освен вече изложеното, трябва да се има предвид още и следното. В производството пред ВАС, адвокат Я. е подал частна жалба, като пълномощник на „Америкън Стиймшип Оунърс Мютюъл Протекшън енд Индемнити Асосиейшън Инк”, поради което потвърждаването на извършени от него процесуални действия от К. Л. за нуждите на друг правен спор /ч.т. дело № 539/2020 г. на ВОС/ е ирелевантно за настоящия процесуалноправен спор. За другият документ /допълнително споразумение от 18.05.2020 г./, освен вече изложеното трябва да се имат предвид и горните съображения, затова че правния ефект от цесията по отношение правата на цесионера не настъпва със самото прехвърляне на спорното право. Изложените съображения обуславят извод за неправилност на доводите на частния жалбоподател, произтичащи от позоваването на Морската трудова конвенция и на чл. 12 от Директива 2009/13/ЕО, които не са относими към развитието на процесуалното правоотношение между страните. Пропуските на частния жалбоподател да встъпи в изпълнителното производство, образувано по изпълнително дело № 20187180400447 на ЧСИ С. Д. не могат да се преодолеят с доводите за необходимо другарство с физическите лица, членове на екипажа на процесния кораб поради изложените по – горе съображения за липсата между тях на отношения по чл. 216, ал. 2 ГПК. Обоснован е извода на ВАС във връзка с решение от 24.05.2019 г. на Върховен съд на К., с което „Амсел навигейшън Ко Л.“, наред с друг ответник е осъдено да заплати на „Америкън Стиймшип Оунърс Мютюъл Протекшън енд Индемнити Асосиейшън Инк” суми /“компесаторни обезщетения“/ и неплатени работни заплати до 31.01.2018 г. на екипажа на кораба, затова че удостоверението по чл. 53 от Регламент /ЕС/ № 1215/12 г., като издадено след изготвяне на разпределението не обуславя възможност за дружеството да се присъедини по реда на чл. 456 ГПК, за да участва в разпределението от 27.03.2019 г. Неоснователно е искането за преюдициално запитване по чл. 628 ГПК. Съгласно разпоредбата такова запитване се прави до Съда на Европейските общности, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. В случая не са налице предпоставките по чл. 628 ГПК, искането за отправяне на запитване е без значение за правилното решаване на делото. В тази връзка следва да се има предвид разбирането на настоящия състав, че доводите на частния жалбоподател, произтичащи от позоваването на чл. 12 от Директива 2009/13/ЕО, не са относими към развитието на процесуалното правоотношение между страните, респективно към въпроса за процесуалната му легитимация за обжалване на определението на ВАС. Трябва да се изложи още и следното. Нормата на чл. 629, ал. 3 ГПК, на която се позовава страната се отнася до отправяне на запитване по отношение, на което следва да бъдат налице предпоставките на чл. 628 ГПК. В случая обаче тълкуването на чл. 12 от измененото по силата на Директива /ЕС/ 2018/131 на Съвета Приложение към Директива 2009/13/ЕО, както определя нормата частния жалбоподател, е ирелевантно за разрешаване на повдигнатия правен спор, тъй като от разглежданата хипотеза на суброгация в права на морско лице, жалбоподателят не извежда и не установява претендираните права. По отношение на довода за придобиване на процесуални правомощия за обжалване на определението на ВАС и позоваването на цитираната директива, освен изложените съображения за липсата на процесуална легитимация, е необходимо за се посочи и следното. Осъществено плащане от застрахователната компания на морско лице по смисъла на разпоредбата от Директивата, респективно осъществено плащане на процесните вземания от „Америкън Стиймшип Оунърс Мютюъл Протекшън енд Индемнити Асосиейшън Инк на физическите лица не е установено по делото, включително от представения текст на решение от 24.05.2019 г. на Върховен съд на К..Частният жалбоподател твърди и установява единствено качеството си на цесионер по процесния договор от 19.03.2018 г., обстоятелство от което не може да се обоснове извеждане на процесуални права, формиращи процесуална легитимация за обжалване определението на ВАС. В случая искането за отправяне на запитване не е обусловено от предпоставките по чл. 628 ГПК, а от становище на страната, респективно желанието да се подкрепи разбирането й, затова че правния ефект от цесията по отношение правата на цесионера настъпва със самото прехвърляне на спорното право. Предвид изложеното, искането за отправяне на запитване по чл. 628 ГПК следва да се остави без уважение. Неоснователно е искането за произнасяне на ВКС в мотивите на определението по въпроси в частната жалба, формулирани като преюдициални. По първия въпрос за правоприемство „по смисъла на Член 12 от измененото по силата на ДИРЕКТИВА /ЕС/ 2018/131 НА СЪВЕТА Приложение към Директива 2009/13/ЕО“ са изложени по – горе мотиви във връзка с оплакванията в частната жалба. Вторият въпрос относно задължения на ЧСИ, подробно изброени от страната, както и искането за констатация относно наличието на доказателства „в кориците на изпълнителното дело“ са извън предмета на процесуалноправния спор. Затова искането за произнасяне по тези въпроси е неоснователно и следва да се остави без уважение. С оглед на изложеното следва да се приеме, че при постановяване на определението, ВАС не е допуснал нарушения на закона, поради което същото определение следва да бъде потвърдено. По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение,