Определение № 8475 от 08.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6398/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на П. И. Т. и Ц. И. Ш., чрез процесуалния им представител адв. Б. Боянова, против определение № 338 от 18 март 2024 г., постановено по адм. д. № 1107/2023 г. по описа на Административен съд София област. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК са депозирани. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежни страни. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното определение, е отхвърлено искането на П. Т. и Ц. Ш. за възстановяване на срока за обжалване на определение № 208 от 19 февруари 2024 г., постановено по адм. д. № 1107/2023г по описа на Административен съд София област. В частната жалба се навеждат доводи за нарушаване на процесуалните правила. За да отхвърли искането, съдът е приел, че твърдението на страната и приложената декларация за това че адв. Боянова от 02 февруари 2024 г. до 15 февруари 2024 г. пътувала с личния си автомобил на гости на близки роднини в Република Гърция, което пътуване било планирано преди повече от два месеца, не попадат в хипотезата на чл.161, ал.1 АПК. Така постановеното определение е законосъобразно. При постановяване на същото, административният съд правилно е отчел и съобразил приложимите законови норми. Съгласно чл. 161, ал. 1 АПК, в 7-дневен срок от съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане може да се поиска възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени, непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. В настоящият случай нито една от предпоставките за възстановяване на срока не е налице. Фактът, че в конкретният случай не е представен документ за платена държавна такса, макар такава да е внесена, поради предварително планирано пътуване в чужбина на адв. Боянова, не представлява особено, непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 161, ал. 1 АПК. Още повече, че пътуването не е било внезапно, а същото е било планирано преди повече от 2 месеца. Пропускът на пълномощника на страната да извърши определено процесуално действие в предвидения срок не е особено непредвидено обстоятелство. За периода на отсъствието си от страната, адв. Боянова е била в правото си да преупълномощи свой колега, който при нужда да защитава интересите на доверителите й. Доколкото не е сторила това, същата не следва да черпи права от бездействието си. С оглед гореизложеното следва да се приеме, че не е налице уважителна причина, която да е било невъзможно да бъде предвидена и обективно да е възпрепятствала процесуалният представител на жалбоподателите да извърши определени фактически и/или правни действия в дадения от съда срок. Налице е бездействие, което страната е могла да преодолее в случай на проявена дължима грижа да защити правата и интересите си. Предвид, че обжалваното определение на Административен съд София област е валидно, допустимо и правилно - следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав