Определение № 6678 от 19.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6281/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 АПК вр. чл. 166 АПК. Образувано е по частна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение – Пазарджик, представлявана от изпълнителния директор д-р К. Т. срещу Определение № 1914 от 30.04.2025г. по адм. д. № 448/2025 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Претендира се отмяната му като се поддържа искането да се спре допуснатото по силата на чл. 118а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО предварително изпълнение на оспореното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност и законосъобразност, същата е неоснователна. С определение от 30.04.2025 г. по адм. д. № 448/2025 г. Административен съд Пазарджик е оставил без уважение искането на жалбоподателя за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Решение № 1012-12-96/07.04.2025г., издадено от директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №8 от 04.03.2025г. ,издадено от длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО, с което злополуката станала на 18.02.2025г. с Б. С. М. и приета за трудова на осн. чл.55, ал.2 КСО. Определението е правилно. За да отхвърли особеното искане, съдът се е позовал на чл. 118а, ал. 1 от КСО, според който съдебното оспорване на решенията на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт и на управителя на Националния осигурителен институт относно разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, не спира изпълнението им. Изпълнението им може да бъде спряно от административния съд при условията на чл. 117а, ал. 2 и 4 за решенията, издадени за разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "в", по аргумент от чл. 118а, ал. 2 КСО. Съдът правилно е преценил, че настоящият случай не попада в приложното поле на чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "в", при което правилно е преценил за неотносими условията по чл. 118а, ал. 2 от КСО за спиране на допуснатото по силата на чл. 118а от КСО предварително изпълнение. Законосъобразно съдът е определил за приложима общата разпоредба чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, предвид липсата на изрична забрана за съдебен контрол на акта. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, в случай на доказана възможност за причиняване на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Правилно административният съд е приел, че допуснатото предварително изпълнение по силата на закона презумира наличието на предпоставките, визирани в чл. 60, ал. 1 от АПК, като за спирането му се изисква настъпване на значителна или трудно поправима вреда за адресата, която се преценява от съда във всеки конкретен случай. За целта, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вероятността за настъпване на твърдени от него вреди от изпълнението, за да се извърши преценка дали са значителни като основание за спиране изпълнението на акта. В тежест на страната поискала спиране на предварителното изпълнение, е да докаже наличието на противопоставим интерес на презумирания обществен такъв. В случая формулираното искане е бланкетно, не е аргументирано и не е подкрепено с доказателства. Правилно съдът е приел, че жалбоподателят не сочи настъпването на труднопоправими и значителни вреди. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение