Определение № 10526 от 07.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8655/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Х. К. и М. И. Г., чрез адв. Даутева като процесуален представител, срещу определение № 1521 от 14.05.2024 г., постановено по адм. дело № 881/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Иска се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването, както и присъждане на направените разноски. Ответниците – кметът на Община Благоевград и М. Б. З., чрез пълномощниците си, в писмен отговор и възражение изразяват становище за неоснователност на частната жалба. Претендират присъждане на разноски за настоящото производство. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Благоевград е образувано по жалба на Д. Х. К. и М. И. Г. срещу заповед № 818/26.05.2021 г. на зам. кмета на община Благоевград във връзка със заповед № 273-ЧР/21.04.2021 г. на вр.и.д. кмет на община Благоевград, с която на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ, чл. 134, ал. 2, т. 6 и чл. 128, ал. 14 ЗУТ по постъпило заявление вх. № АП-0107-42/02.04.2021 г. от М. Б. З., е одобрен проект за подробен устройствен план (ПУП): 1. Изменение на план за регулация (ПР) на УПИ XIII-294,297, кв. 42 по плана на IV-ти микрорайон - Благоевград за отреждане на УПИ XIII за имот с проектен идентификатор 04279.601.527 по кадастралната карта на гр. Благоевград с предназначение „за жилищно строителство“ и 2. Изменение на план за застрояване (ПЗ) за УПИ XIII-601.527, кв. 42 по плана на IV-ти микрорайон – Благоевград, имот с проектен идентификатор 04279.601.527 по кадастралната карта на гр. Благоевград за привеждане в съответствие с общ устройствен план (ОУП) на Община Благоевград, одобрен с решение № 27 по протокол № 3 от 25.02.2011 г. на Общински съвет – Благоевград, за ново средно свободно жилищно застрояване, устройствена зона „Жс“, с височина на застрояване до 15 м при посочени параметри: максимална стойност Кинт 2.0, плътност на застрояване макс. 70%, минимална озеленена площ 30% и при специфични параметри: паркиране в имота, съгласно черни, червени, сини, кафяви, лилави и жълти цветове, линии и надписи по приложения проект. С обжалваното определение оспорването е оставено без разглеждане като недопустимо на основание чл. 159, т. 4 АПК и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът приема, че жалбоподателите не попадат в кръга на заинтересованите лица по чл. 131, ал. 2, т. 1-5 ЗУТ, поради което не разполагат с процесуално право да оспорят заповедта за одобряване проектите за изменение на ПУП - ПР и ПЗ. Излага съображения за неприложимост на т. 1, т. 2 и т. 4 от цитираната разпоредба, тъй като К. и Г. се легитимират като собственици на съседни УПИ XII, XVI и XVII на процесния, чиито регулационни граници не се засягат, а предназначението на УПИ XIII, предмет на одобреното изменение остава „за жилищно застрояване“, нито се предвижда свързано застрояване, като начинът на застрояване „свободно“ по действащия ПУП се запазва. Променя се единствено характерът на застрояване, който се привежда в съответствие с ОУП на община Благоевград, като от ниско става средно жилищно застрояване. В тази връзка приема, че правният интерес на жалбоподателите следва да се преценява единствено в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Изводът за неприложимост и на тази норма е обоснован със заключението на съдебно-техническата експертиза, което не констатира намалени отстояния по отношение на предвидените две ограничителни линии на основното застрояване в графичната част на заповедта, изчертани съответно за предвиденото триетажно тяло с височина до 10 м и за предвиденото такова над него до 15 м, които спрямо регулационните граници към съседните имоти и при съобразяване на дълбочината на сградата до 16 м са в рамките на нормативните минимуми, определени в чл. 31, ал. 1 и ал. 2 във вр. с ал. 5, изр. 1 ЗУТ. По тези съображения съдът приема, че жалбоподателите нямат правен интерес от оспорване на заповедта, поради което оставя без разглеждане жалбата им на основание чл. 159, т. 4 АПК и прекратява производството по делото. Определението е правилно по следните съображения: Неоснователно е позоваването в частната жалба на разпоредбата на чл. 120 от Конституцията на Република България. В случая е приложима специалната разпоредба на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. С нея законодателят изчерпателно определя кръга на субектите, които имат качеството на заинтересовани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения. Това са собствениците и носителите на ограничени вещни права върху непосредствено засегнати имоти. Съгласно чл. 131, ал. 2 ЗУТ такива са имотите, предмет на самия план (т. 1); съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот, включен в обхвата на плана (т. 2, изм., ДВ, бр. 16/2021 г.), съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния (т. 3), съседните имоти, когато се променя предназначението на имота – предмет на плана (т. 4); както и имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване (т. 5). От доказателствата по делото се установява, че частните жалбоподатели се легитимират като собственици на съседни УПИ ХVI (601.299), УПИ ХVII-7185 (601.301) и УПИ ХII-7185 (601.256), които са извън предмета на изменението. Разработката е с обхват УПИ XIII, като неговите регулационни граници не се променят. Според действащия за територията ПУП - ПРЗ между никой от имотите, собственост на жалбоподателите и процесния имот не е предвидено свързано застрояване, такова не се предвижда и с оспорената заповед. С одобрения проект за изменение на ПУП – ПРЗ УПИ XIII-294,297 (след промяната УПИ XIII-601.527) запазва предназначението си и остава за свободно жилищно застрояване. Видно от мотивите на оспорената заповед и нейната разпоредителна част застрояването в имота се променя от ниско в средно в съответствие с устройствената зона по ОУП на община Благоевград. Тези установявания се подкрепят и от заключенията по първоначалната и допълнителната съдебно-технически експертизи. Следва да се има предвид, че промяната в застрояването, вкл. в неговия характер, каквато е настоящата хипотеза, като условие, допускащо собствениците на съседни имоти да оспорват одобрените проекти за изменение на ПУП отпадна с изм. на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ, обн. в ДВ, бр. 16 от 23.02.2021 г. Изложеното обосновава извод за липса на правен интерес на оспорващите от обжалване на промяната в регулационния план, доколкото не намират приложимост разпоредбите по чл. 131, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗУТ. Със заповедта не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване на собствените им имоти, поради което те не се явяват непосредствено засегнати и в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ. В тази връзка жалбоподателите излагат възражения единствено против изменението на плана на застрояване относно предвидени според тях с оспорената заповед намалени разстояния от предвиденото застрояване в процесния до собствените им имоти – чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ поради неспазване на изискването при средно жилищно застрояване (чл. 23, ал. 1, т. 2 ЗУТ) отстоянието до страничната регулационна линия да бъде най-малко една трета от височината на сградата, което при предвиждане на строителство до 15 м се равнява на 5 м, съответно на 6 м към дъното на УПИ. Видно от графичната част към заповедта с изменението на ПЗ по отношение на УПИ XIII-294,297 (нов УПИ XIII-601.527) са изчертани ограничителни линии на застрояване. С тях се определя обемът, до който застрояването може да се разположи. Същото е предвидено с две височини, като са нанесени две ограничителни линии. Първата е външна при посочена височина "3+Т" (до 10 м) с предвиждане за разстояние от 3 метра към страничната регулационна граница с УПИ ХII-7185 (601.256) и от 5 м към тази с УПИ ХVI (601.299) и УПИ ХVII-7185 (601.301), представляваща дъно на имота. Частта на сградата, отбелязана в графичната част с "5+Т", отговаряща на проектна височина до 15 м, е нанесена с втора ограничителна линия, с отстъп навътре, като за тази по-висока част изрично е предвидено разстояние до страничната регулационна линия, обозначено като 1/3Н метра от височината на сградата до УПИ ХII-7185 (601.256) и 6 м към дъното на имота - УПИ ХVI (601.299) и УПИ ХVII-7185 (601.301), каквито са изискванията на чл. 31, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, при съобразяване на дълбочината на застрояването - до 16 м съгласно чл. 31, ал. 5, изр. 1 ЗУТ. При тези данни и от заключенията на вещото лице се установява, че така предвидената конфигурация на строителното петно е в съответствие с нормативните изисквания по чл. 31, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, като с проекта не се предвиждат намалени разстояния към имотите на оспорващите, а са определени минимално разрешените такива по закон за застрояването съответно с височина до 10 м и за предвиденото с отстъп застрояване с височина до 15 м. Неоснователно от частните жалбоподатели се сочи разпоредбата на чл. 82, ал. 10 Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, тъй като същата е относима към свързано застрояване в съседни урегулирани имоти, каквото в случая не е налице. Липсва законова норма, която да въвежда забрана за основно свободно застрояване при преход в етажността му. Предвид изложеното законосъобразно и обосновано съдът приема, че не са налице предпоставките за допустимост на жалбата срещу оспорената заповед. В съответствие с доказателствата по делото е изводът, че по отношение на одобреното изменение на регулационния и застроителния план жалбоподателите не са заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, поради което не притежават активна процесуална легитимация за оспорване на административния акт. Правилно жалбата им срещу заповедта е оставена без разглеждане и производството е прекратено като недопустимо. Доводите в частната жалба, че вещото лице по назначените по делото първоначална и допълнителна експертизи не е отговорило на въпрос от значение за разрешаване на правния спор, съответно за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради неизясняване на относимите за преценката относно допустимостта на оспорването факти, са неоснователни. По направено възражение срещу заключението на вещото лице по първата съдебно-техническа експертиза административният съд назначава допълнителна такава по въпрос № 4 на жалбоподателите, която е приета за обективна и изчерпателна. Експертът дава отговор на поставените му въпроси и правилно първоинстанционният съд се позовава на неговото заключение при мотивиране на правните си изводи. Въпросите относно изпълнението на нормативните изисквания за одобряване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ с правно основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ са по съществото на спора, а не касаят допустимостта на подадената жалба. След като частните жалбоподатели не са активно легитимирани да обжалват акта, неговата материална законосъобразност не подлежи на обсъждане. Предвид изхода на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалните представители на ответниците за присъждане на разноски, частните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят на Община Благоевград сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение и на М. Б. З. сума в размер на 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 04.07.2024 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,