Определение № 373 от 09.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2569/2020 г.

Производството е образувано по частната жалба на адвокат Вл.Й. като особен представител на В. С. Д., понастоящем в затвора В., срещу определението на Апелативен съд Варна от 14.VІІ.2020г. Частната чалба е подадена в предвидения в закона и указан на страната преклузивен срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по чаестната жалба, ВКС съобрази следното: С атакуваното определение АпС Варна е прекратил производството по в.ч.гр.д. № 237/2020г., образувано по частната жалба на В. С.Д. срещу разпореждането на ОС Варна от 22.І.2020г. по гр.д. № 2291/2010г., с което е указано на Д. в едноседмичен срок да представи акт за раждане или друг документ, удостоверяващ родствена връзка между упълномощителя /Д./ и пълномощника му П. П. Д., и е изпратил частната жалба на ВКС за произнасяне по подсъдност. Апелативният съд е взел предвид, че Д. е подал молба за отмяна на влязлото в сила решение на АпС В. по в.гр.д. № 370/2015г., при администрирането на която е постановено обжалваното разпореждане. Позовавайки се на т.12 от ТР № 7/2014г., ВАП е приел, че компетентен да се произнесе по частната жалба срещу разпореждането от 22.І.2020г. е касационният съд. Обжалваното определение е правилно. По аргумент от даденото от ОСГТК с т.12 от ТР № 7/2014г. разрешение инстанционен контрол на съдебни актове във връзка с администрирането на молби за отмяна осъществява касационният съд по реда на чл.274 ал.2 ГПК в съответствие с предоставеното му с чл.303 и сл. ГПК правомощие на орган, на който е възложено упражняването на извънреден контрол на влезли в сила неправилни решения. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,