Решение № 5377 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15422/2018 г.

Решение № 5377 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15422/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на "Гюлемен" ООД, подадена чрез адв. Игнатов против Решение № 2179 от 13.11.2018 г. на Административен съд В. по адм. д № 172 по описа за 2018 година. С решението е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт (РА) № Р-03000317001515-091-001/09.10.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., поправен с РА № П-03002517182974-003-001/20.10.2017 г. за поправка на ревизионен акт, потвърден с Решение № 454/20.12.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" В., при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, постановено при наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържат се доводи за недоказаност предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК по отношение на доставки, извършени през м. 12. 2014 година. Счита, че липсват доказателства, че заплащането на получените доставки е направено с укрити приходи поради липсата на средства в сметка 501. По отношение на извършените ВОД излага аргументи за противоречие на изводите на съда с приетите по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА. Ответникът – Дирекция "ОДОП" – В. при ЦУ на НАП оспорва КЖ с доводи, съдържащи се в писмен отговор, подаден чрез юрк. Димова. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение установи, че касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – В. е отхвърлил жалбата на "Гюлемен" ООД срещу РА № Р-03000317001515-091-001/09.10.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., поправен с РА № П-03002517182974-003-001/20.10.2017 г. за поправка на ревизионен акт, потвърден с Решение № 454/20.12.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – В., с който са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12. 2014 г. в размер на 26 891, 03 лв. - главница и 3 866, 22 лв. - лихви. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд се е мотивирал, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият съд е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства във връзка с спорните фактури и установената въз основа на тях фактическа обстановка. Счел е за безспорно установено, че тъй като в счетоводната сметка 304 "стоки" стоките се водят само стойностно по подсметки, то не може да се извърши анализ на стоковия поток по артикули на дружеството. Позовал се е на заключението на допусната по делото ССчЕ, приемайки, че след като са налице фактури, платени в брой, които не са осчетоводени към датата на издаването им, както и плащането не е отразено на датата на която е извършено, то принципът на текущо начисляване е нарушен. Това обстоятелство е преценено от съда като основание за преминаване на ревизията по реда на чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК. Касателно непризнатите ВОД през м. 12. 2014 г. в първоинстанционното производство е отбелязано, че дружеството не е взело всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществените от него ВОД не го довеждат до участие в измама. Допълнително съдът е приел, че от представените ЧМР не се установява факта за доставяне стоката на получателя на територията на друга държава-членка, чрез достатъчно индивидуализиране на мястото на получаване и конкретният й получател. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оплакванията на касатора, аналогични с тези, заявени пред административния съд са свързани с неправилно тълкуване на материалния закон и допуснати процесуални нарушения при обсъждане на събраните по делото доказателства. По съществото на спора, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение приема за неналични сочените от касатора нарушения на материалния и процесуалния закон по повод неотчетените приходи от облагаеми доставки и начислен ДДС към 31.12.2014 г., ведно със съответните лихви. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на административното и съдебното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обосновано е направил извод за законосъобразност на начислените задължения, тъй като е налице реализация на стоки в страната, без да са издавани документи и съответно е отчетен приход от продажби. По време на ревизията е констатирана трайна практика фактурите за продажба да предхождат хронологично фактурите за придобиване на съответните стоки, следователно приложението на особения ред за данъчно облагане по чл. 122 ДОПК е пряка последица от неправомерното поведение на лицата от дружеството. След като стоките по фактури от 2014 г. са отразени в дневника за покупки за м. 01. 2015 г., но са платени в брой през 2014 г., видно от касовите бележки, без да е осчетоводено плащане в брой, а е осчетоводено задължение към доставчиците, разликата в размер на 136 541, 66 лв. /140 670, 72 лв. - 4 129, 06 лв. /, представлява парични средства от продажба на стоки, за които не е отчетен приход и получените суми не са отчетени по дебита на сметка 501 "Каса". В тази връзка правилно на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК във връзка с чл. 122, ал. 2 и ал. 3 ДОПК е начислен ДДС в размер на 22756, 94 лв. за неотчетени облагаеми доставки към 31.12.2014 година. Съдебното решение е правилно и в частта, отхвърляща жалбата на дружеството срещу РА относно допълнително начислен ДДС във връзка с непризнати ВОД. В акта е посочено, че не са осъществени ВОД по спорните фактури с получатели "SPRL OMBRE", "Bayryam Lidiya", "MINI MARKET DEVIN", "SUPERMARKET TOTEVI" и "SUPERMARKT SEZONI", защото липсват доказателства, че стоките са напуснали територията на Република България. Съдът е констатирал, че за част от фактурите съществуват данни за транспортиране на стоките извън страната, но е приел, че получателите не са декларирали вътреобщностни придобивания по тях. Изложил е мотиви, че в товарителниците не е са описани превозвач и име на лицето, получаващо стоката, поради което е счетено за недоказано транспортирането им до друга държава членка. При гореустановеното, административният съд е формулирал обоснования извод, че реалното извършване на доставката съставлява положителен факт от действителността, който следва да бъде доказан от ревизираното лице. В случая ревизираното дружество се позовава на документите по чл. 45, т. 1 ППЗДДС - фактури за доставки, съдържащо валиден идентификационен номер по ДДС на получателите. Спорът е формулиран върху наличието на доказателства, установяващи, че стоките са напуснали територията на България. В този аспект обосновано първоинстанционният съд е приел, че представените международни товарителници по своята правна същност са частни документи, които са оспорени и не обвързват съда с материална доказателствена сила. Тези документи трябва да бъдат ценени в съвкупност с всички доказателства по делото. Липсата на данни в някои от клетките на документа, не може да послужи като самостоятелно основание за непризнаване на извършения транспорт, но в конкретния случай са налице и други доказателства, оборващи твърдението на представителя на дружеството, че стоките са напуснали територията на страната. В хода на административното производство са установени собствениците на посочените в ЧМР превозни средства, които отричат да са извършвали транспорт на процесните стоки, някои от тях твърдят, че никога не са извършвали международен превоз на стоки и не са имали търговски отношения с "Гюлемен" ООД. На следващо място, съдът обсъди съдържанието на информацията, получена от Агенция "Митници", съгласно която за посочените в международните товарителници МПС не е установено преминаване през ГКПП Р. - Дунав мост. Извод за наличие на ВОД не може бъде обоснован и чрез приложените по делото потвърждения за получаване на стоки от "Bayryam Lidiya". В представените потвърждения за получаване на стоки липсват вид и количество на стоката, вид и марка, а в някои и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, каквото изискване е въведено в приложимата по време редакция разпоредба на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС. Касаторът твърди, че с АПВ № П-03002517062102-004-001/04.05.2017 г. органите по приходите са извършили проверка на периода 01.10.2014 г. – 31.12.2014 г., приемайки, че на "Гюлемен" ООД трябва да бъде възстановена сумата от 10411, 30 лв., което обстоятелство не е съобразено от съда. Оплакването е неоснователно - за разлика от ревизионния акт, АПВ се издава по инициатива на органа на приходите или по писмено искане на данъчно задълженото лице, при което не се провежда ревизионно производство. В този смисъл горепосоченият АПВ не се ползва с правен стабилитет по отношение на установените в него суми за данъци и осигурителни вноски, възстановени или прихванати от органа по приходите. Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на твърдените касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния резултат по делото, в полза на ответника трябва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 1452, 72 лв., съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,