Определение № 11441 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9085/2025 г.

Производството по делото е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на "Агенция за инвестиции и консултации" АД, гр. София чрез пълномощника на дружеството срещу определение № 1274/01.04.2025 г. по адм. д. № 215/2025 г. на Административен съд Стара Загора. Счита обжалваното определение за нищожно, съответно неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. В срока по чл. 232 АПК другата страна -главният архитект на община Стара Загора. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от частния жалбоподател против комплексен проект за инвестиционна инициатива „Склад за негорими материали в негорими опаковки“ в УПИ III 38 и „Склад за негорими материали в негорими опаковки“ в УПИ IV 39 в КР 505 по КККР на землището на село Хрищени, състоящо се от разрешение за строеж № 19-26/17.01.2025г., разрешение за строеж № 19-27/17.01.2025г. и заповед № 19-12-8/17.01.2025г. за одобряване на ПУП -ПРЗ за разделяне на ПИ с идентификатор 77476.505.8 по КККР за землище на село Хрищени на два новообразувани поземлени имота, за които се отреждат УПИ III 38 и УПИ IV 39 в КР 505. Достъпът до имотите ще се осъществява от улица с о.т. 8-о.т9-о.т.10-о.т.11-о.т.12 о.т. 13-о.т.14-о.т.15- о.т16, представляваща ПИ с идентификатор 77476.505.14, част от ПИ 77476.505.16 и ПИ 77476.505.15. За новообразуваните УПИ III 38 и УПИ IV 39 в КР 5050 в КР 505 по КККР на село Хрищени, се отрежда смесена обслужващо- производствена зона - Соп-ниско етажно, свободно, основно застрояване, с височина по-малка или равна на 10м. и устройствени показатели: максимална плътност 60%, Кинт-2, минимална озеленена площ 25%. Жалбоподателят се легитимира като собственик на поземлени имоти с идентификатор 77476.505.14, 77476.505.15 и 77476.505.16 с предназначение за второстепенна улица. С обжалваното определение съдът е приел, че не са налице предоставките на чл. 131 ал. 2 ЗУТ и чл. 149, ал. 2 ЗУТ, поради което е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Прекратителното определение е валидно, допустимо и правилно поради съответствието му с материалния и процесуалния закон при следните съображения: На първо място не е налице хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като имотите, собственост на жалбоподателя не са предмет на одобрения ПУП-ПРЗ. На второ място не е налице свързано застрояване със съседния имот, собственост на жалбоподателя, нито се допускат намалени отстояния. От графичната част на оспорения ПУП-ПРЗ е видно, че ограничителните линии на застрояване са на отстояние три метра от улиците, собственост на жалбоподателя, които улици са нанесени като съществуващи. Поради това не са налице основанията по чл. 131, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗУТ. Със заповедта за одобряване на ПУП-ПРЗ не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване в имотите на жалбоподателя, които имат устройствен статут на улица и следователно имотите на дружеството -жалбоподател не са предмет на одобрения ПУП-ПРЗ, поради което неотносима е за тях и предпоставката на чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че в конкретния случай не е налице и промяна на предназначението на имотите, предмет на плана. Отразеният в КК начин на трайно ползване е „За друг обществен обект, комплекс“, който попада в разпоредбата на чл. 25 от Наредба №7/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. От графичната част на Общия устройствен план е видно, че имотите попадат в устройствена зона предимно производствена, поради което не е налице и промяна на предназначението на новообразуваните УПИ-та и следователно не е налице предпоставката на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. В настоящия казус жалбоподателят не е заинтересовано лице за обжалване на одобрените разрешения за строеж, тъй като спрямо него не са налице и предпоставките на чл. 149, ал. 2 ЗУТ. В разглеждания аспект адекватно първоинстанционният съд отбелязва, че за одобряване на ПУП-ПРЗ и издаване на разрешение за строеж не е необходимо съгласието за жалбоподателя като собственик на съседни имоти-улици, нито е необходимо предварително съгласие за учредяване на сервитут. Доколкото в частната жалба се твърди, че разпоредбите на чл. 192 и чл. 193 ЗУТ предвиждат няколко възможности за учредяване на право на преминаване, съответно на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура пред чужд поземлен имот, то това са бъдещи несигурни събития и при евентуалното им осъществяване ще се преценява активната легитимация на жалбоподателя. В случая неоснователно е и твърдението в частната жалба, че в главният архитект е приел за основа за издаване на двете разрешения за строеж становище, в което е предвидено присъедяняването към електроснабдителнат мрежа да се осъществи чрез преминаване през имотите на жалбоподателя, без за това да е учреден сервитут. Такова преминаване от оспорените разршения за строеж не се установява да е постановено. Доколкото в разрешенията за строеж е упоменато, че са представени становища за условията и начина за присъединяване към електроразпределителната мрежа, то това становище не установява засягане по някакъв начина имотите на жалбоподателя от оспореното от него разрешение за строеж. В представеното становище на стр. 54 е видно единствено, че електрическите съоръжения за присъединяване са изградени от електроразпределителното дружество, като от клиента, в случая титулярът на разрешенията за строеж и одобрения ПУП-ПРЗ следва да се изгради само стандартизирано електромерно табло на имотната граница до ГРТ на обекта с необходимата комутационна апаратура. Предвид изложеното, като е приел, че за жалбоподателя не е налице активна легитимация поради липса на правен интерес съгласно чл. 131, ал. 2 и чл. 149, ал. 2 ЗУТ и е прекратил производството по делото, съдът е постановил определение при правилно приложение на материалния закон. При постановяване на определението съдът не е допуснал съществени нарушения на съдебнопроизводствените правила, като се е произнесъл в надлежен състав и при приета недопустимост на жалбата, поради което определението като валидно, допустимо и правилно следва да остави в сила. С оглед изхода на спора на община Стара Загора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,