Определение № 214 от 17.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4478/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Г. Ш. срещу определение № 410 от 13.09.2022 г. по гр. д. № 104/2022 г. на Смолянския окръжен съд, постановено в производство по чл.248 ГПК. С обжалваното определение съдът е изменил решение № 187 от 27.05.2022 г. по в. гр. д. № 104/2022 г. на Смолянския окръжен съд в частта за разноските, като допълнително е осъдил ответника И. Г. Ш. да заплати на ищците В. Т. Б. и В. Т. П. разноски за въззивната инстанция в размер на 600 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за адв. М.. Първоначално присъдената с решението сума от 600 лв. представлява разноски в полза на другите ищци П. С. Г., С. С. В. и М. П. С.. Съдът е приел, че разноските са своевременно поискани от В. и В., преди последното съдебно заседание е представен списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ тези разноски. Прието е, че възражението за прекомерност на И. Г. Ш. е преклудирано, тъй като е направено едва с отговора на молбата по чл.248 ГПК. Освен това съдът е изложил съображение, че предмет на делото са 5 отделни субективно съединени искове, всеки от които има отделна цена, поради което за всеки от тях се дължи отделно възнаграждение – чл.2, ал.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По този въпрос съдът се е позовал на определение № 337/11.09.2019 г. по гр. д. № 4853/2018 г. на ВКС, IV-то г.о. Пълномощникът на жалбоподателя поддържа, че в открито съдебно заседание му е бил връчен само един списък с разноски за 600 лв., а не два списъка за по 600 лв. всеки. Затова в съдебното заседание не е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Присъждането на възнаграждение, непредявено по надлежния ред, представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Освен това счита за неправилен изводът на съда, че възнаграждението не е прекомерно, тъй като има субективно съединяване на искове. Посоченото от въззивния съд определение на ВКС по този въпрос не може да бъде приложено по настоящото дело, тъй като там са били субективно съединени искове за неимуществени вреди, които действително имат различен интерес, докато в настоящия случай исковете са по чл.109 ЗС. По този иск ищците имат качеството на обикновени другари. Неправилно съдът е приел, че се касае за 5 иска с отделна цена. Позовава се на аргумент от чл.72, ал.1 ГПК – че за предявените с една искова молба за защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес. Позовава се и на чл.36, ал.2 ЗАдв., според който присъденият размер на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован. Претендирането на сумарно двойно по-високо възнаграждение, дори направено поотделно от представляваните лица, не обосновава присъждането му, тъй като положеният труд и време от адвоката едно и също за всичките му доверители. Ответниците в производството В. Т. Б., В. Т. П., П. С. Г., С. С. В. и М. П. С. оспорват жалбата. Поддържат, че в съдебно заседание са представили два договора за правна защита и съдействие и два списъка, пришити съответно на стр. 43, стр.44, стр.45 и стр. 46, преди протокола на съдебното заседание. Писмената защита на техния пълномощник адв. М. е приложена на стр. 49, след протокола, и не е възможно с нея да са представени договорите за правна защита и съдействие и списъците. Считат, че съдът правилно се е позовал на определение № 337 на ВКС, както и че не може да се черпи аргумент от чл.72, ал.1 ГПК, тъй като ако ищците биха били представлявани от отделни адвокати, те щяха да направят отделни разноски, които са дължими при спечелване на делото. Няма уредба, която да забранява на всеки от ищците отделно да сключи договор за правна защита и съдействие и всеки да заплати отделен хонорар по Наредба № 1/2004 г. В случая ищците са се групирали в 2 групи и са сключили 2 отделни договора за правна защита и съдействие и тези разноски се дължат от насрещната страна с оглед изхода на делото. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че не следва да осъществява съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното определение. С него е допуснато изменение на разноските, присъдени с решение № 187 от 27.05.2022 г. по в. гр. д. № 104/2022 г. на Смолянския окръжен съд. Това решение обаче също е предмет на касационен контрол и е отменено с решението по същество по гр. д. № 4472/2022 г. на ВКС, I-во г.о., при което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд ще се произнесе за разноските съобразно изхода на правния спор. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,