Решение № 7732 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10434/2016 г.

Решение № 7732 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10434/2016 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби - на директора на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика", град П. и на Б. И. К. против решение № 1446/15.07.2016 г. на Административен съд - П., постановено по адм. дело № 2452/2015 г.

Административният орган обжалва решението в частта, в която е изменен ревизионен акт № Р-16-1403542-091-001/01.06.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП град П., относно допълнителни задължения по ЗДДФЛ за 2008 г. от 595.92 лева на 593.43 лева или за 2.49 лева и съответните лихви от 378.14 лева на 376.55 лева или за 1.59 лева и за 2010 г. от 1 012.64 лева на 432.42 лева или за 580.22 лева и съответните лихви от 423.55 лева на 180.90 лева или за 242.65 лева.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението. Оспорват се изводите на съда за получено дарение в размер 10 000 лева от ревизирания и съпругата му през 2005 г. и разполагаемост на парични средства в посочения размер у дарителите Д. Б. - Б. и проф. Б. Б. Оспорва като неправилна и преценката на първоинстанционния съд за получена сума от 9 000 лева и разполагаемост на тази сума у дарителя И. К. - баща на ревизираното лице през 2010 г. Твърди, че сумата от 9 167.64 лева за предаден розов цвят е изплатена на И. К. Б. на 29.06.2010 г., а договорът за дарение е от 17.06.2010 г.

Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди ревизионния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Б. И. К., обжалва решението в частта, в която е потвърден ревизионния акт, като е отхвърлена жалбата му, както и в частта на присъдените разноски. Конкретните оплаквания са за неправилна преценка на доказателствата по делото относно разполагаемите парични средства към 01.01.2008 г., което е довело до неправилен извод за наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за ревизираните периоди. Твърди процесуални нарушения на съда, който при констатирана празнота на доказателствата е следвало да даде указания за събирането им, включително и чрез иницииране на производство по Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28.05.2001 г. Неправилно според жалбоподателя е кредитирано бездействието на органите по приходите за събиране на доказателства и отказът им за образуване на производство по чл. 143 ДОПК и Спогодбата между Р. Б. и Германия. Счита, че е установил чрез допустими доказателствени средства получаването на парични суми, както и обстоятелството, че не е наредил плащания към "Стройколукс" ООД през 2006 г. Във връзка с последното, поддържа нарушение на чл. 202 ГПК, тъй като съдът не е обсъдил заключението на съдебно -почерковата експертиза.

По отношение на разноските се твърди неправилно приложение на чл. 161, ал. 3 ДОПК.

Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се направените пред двете инстанции разноски.

В обстоятелствената част на касационната жалба е направено искане за спиране на настоящото производство до приключване на производството по адм. дело № 9504/2015 г. относно ревизионен акт, издаден на съпругата му Д. Б. М. - К.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни срещу тази част от решението, която е неблагоприятна за всяка от тях и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При разглеждането им по същество, съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване пред Административен съд - П. е бил ревизионен акт, с който на Б. И. К. от гр. П. са установени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ в общ размер на 2 248.01 лева и съответните лихви от 1135.15 лева и задължения за задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за периода 2008 г. - 2010 г., както следва:

• за 2008 г. данък в размер на 595.92 лева и лихви от 378.14 лева;

• за 2009 г. данък в размер на 639.45 и лихви от 333.46 лева,

• за 2010 г. данък в размер на 1012.64 лева и лихви от 423.55 лева

• ДОО за периода 2008 - 2010 г. в размер на 3 534.01 лева и лихви от 3 077.35 лева;

• ЗО за периода 2008 - 2010 г. в размер на 1 917.84 лева и лихви от 1 030.04 лева;

• ДЗПО - УПФ за периода 2008 г. - 2010 г. в размер на 1302.11 лева и лихви от 1089.72 лева.

Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - несъответствие на имущественото състояние на ревизираното лице с декларираните доходи. При съпоставка на разполагаемите парични средства в брой и разходите на Б. И. К. за всеки от ревизираните периоди е установено превишение на разходите, както следва: за 2008 г. в размер на 8 276.72 лева, за 2009 г. - 8641.30 лева и за 2010 г. - 13 324.21 лева. За ревизираните периоди на 2008 г. и 2009 г. е формирана обща годишна данъчна основа по ЗДДФЛ от доходите от трудови правоотношения и установената данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК, намалена с начислените при ревизията осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО като самоосигуряващо се лице, върху която е определен дължим данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. За 2010 г. данъчната основа е определена като разлика между установения недостиг на парични средства и начислените осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. След приспадане на внесения от лицето авансов данък са определени горните задължения за довнасяне на данък върху доходите на физическите лица. Размерът на задължението за 2008 г. е изменен при обжалването по административен ред.

Първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в частта на установените допълнителни задължения за осигурителни вноски за 2008 - 2010 г., поради неприложимост на нормата на чл. 124а ДОПК за периоди, преди влизането й в сила на 15.02.2011 г. Съдът е изменил акта, като е намалил размера на данъка по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. и 2010 г. и е отхвърлил жалбата в останалата част.

С оглед изричното изявление в касационните жалби на страните, предмет на касационното производство е първоинстанционното решение в частта, в която е изменен ревизионния акт за 2008 и 2010 г. и в частта, в която е отхвърлена жалбата и са потвърдени установените при ревизията задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ. Решението в частта, в която са отменени изцяло определените задължителни осигурителни вноски за 2008 г. - 2010 г. не е обжалвано от страната, за която е неблагоприятно и е влязло в сила в тази част.

За да намали размера на данъка по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. и 2010 г. и да потвърди установения в акта данък за 2009 г., съдът е приел, че основанието за облагане по особения ред - чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК е доказано и е приложил презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, според която в производството по обжалване, фактическите констатации в ревизионния акт се считат за верни до доказване на противното.

Съдът е приел за доказани твърденията на ревизираното лице за получено дарение в размер на 5 000 лева, представляващо половината от 10 000 лева дарение през 2005 г. от родителите на съпругата му Д. Б. - Б. и проф. Б. Б. и за получена сума в размер на 9 000 лева дарение от баща му И. К. Б. през 2010 г. Използвайки методиката на органите по приходите при съпоставката на приходите и разходите на лицето за периода на 2007 г., съдът е изчислил, че остатъкът към 31.12.2007 г. и начално салдо за 2008 г. е приход в размер на 2 798.30 лева ((10 099.61 лева + 5 000 лева) - 12 301.31 лева = 2798.30 лева).

На това основание е приел, че разполагаемите парични средства за 2008 г. са в общ размер от 8 990.66 лева, а разходите са 14 924.92 лева както са установени по ревизионния акт. Определеният недостиг на парични средства е 5 934.26 лева, който е квалифициран като доход с неустановен произход. При тези фактически данни и предвид незаконосъобразността на определените осигурителни вноски по чл. 124а ДОПК, съдът е определил данъчна основа за 2008 г. в размер на 10 638.05 лева като сбор от данъчната основа за доход от трудови правоотношения 4 703.79 лева и данъчната основана на доход с неустановен произход 5 934.26 лева. При данъчна ставка от 10 % дължимият данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ е 1063.81 лева. След приспадане на авансовия данък от 470.38 лева е определен данък за довнасяне в размер на 593.43 лева и съответните лихви от 376.55 лева и е изменил ревизионния акт, както е намалил установените задължения за данък и лихви за 2008 г. до посочения размер съответно с 2.49 лева и 1.59 лева.

За 2009 г. съдът е приел за законосъобразен установения при ревизията недостиг на парични средства в размер на 8 641.30 лева, при приходи от 2 982.70 лева и разходи от 11 624 лева. В решението са изложени мотиви, че определените и за този период осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице са недължими и е формирана годишна данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ без приспадането им. При изчислението съдът е установил, че в този случай данъкът за довнасяне е в размер на 864.12 лева, по-висок от установения при ревизията, поради което и предвид забраната за влошаване положението на жалбоподателя, е потвърдил определения в ревизионния акт данък от 639.45 лева и съответните лихви.

За 2010 г. съдът е приел за доказано твърдението на ревизираното лице за получени по дарение 9 000 лева от баща му И. Б. К. и е включил сумата в разполагаемите му парични средства. По този начин е установил приходи за 2010 г. в размер на 9050.07 лева и разходи 13 374.28 лева и превишение на разходите - 4324.21 лева, която сума е приел за данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК и годишна данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, върху която е дължим данък в размер на 432.42 лева и съответните лихви от 180.90 лева.

Останалите твърдения на ревизираното лице за разполагаеми парични средства са отхвърлени като недоказани.

С тези мотиви съдът е изменил ревизионния акт, като е намалил размера на данъка за довнасяне по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. и 2010 г. и е отхвърлил жалбата в останалата част на установените задължения по ЗДДФЛ, които са предмет на обжалване в настоящото производство.

При присъждане на разноските за първата инстанция, съдът е посочил, че голяма част от възраженията за получени суми в по-голям размер от дарения от роднини и доказателствата за това са представени след приключване на предварителната проверка за установяване на факти и обстоятелства и след съставяне на ревизионния доклад. Доказателствата за разполагаемост на дарената сума у проф. Б. са представени едва в съдебното производство, поради което на жалбоподателя не са присъдени разноски и е осъден да заплати разноски в полза на администрацията.

Касационната жалбата на директора на дирекция ОДОП - П. е частично основателна.

Неправилно съдът е приел, че сумата от 5000 лева, получена като дарение от родителите на съпругата му през 2005 г. е била разполагаема за 2007 г. Този извод е основан на доказателствата /писмени и гласни/, че дарителите Д. Б. - Б. и проф. Б. Б. разполагат с доходи, които им позволяват да направят дарение на двамата съпрузи в размер на 10 000 лева през 2005 г. Дори и предоставянето на сумата през 2005 г. да се приеме за установено, по делото не са налице никакви данни и доказателства, че половината от така полученото дарение е останало в наличност на Б. К. и е на негово разположение през 2007 г. В решението липсват мотиви по какви съображения съдът приема, че тази сума е налична към 01.01.2007 г. и следва да бъде включена в приходите за този период. По делото не са изследвани всички парични приходи и разходи на лицето за периода 2005 г. - 2006 г. В обхвата на проверката за установяване на факти и обстоятелства са включени периодите 2007 - 2012 г., а ревизията е за периода 2008 - 2010 г.

При липса на доказателства, че сумата е разполагаема две години по-късно след получаване на дарението, неправилно съдът е приел, че приходите за 2007 г. следва да се увеличат с 5000 лева. На това основание неправилен е крайният му извод, че към 01.01.2008 г. е налице начално салдо в размер на 2 798.30 лева.

С оглед на изложеното, решението в частта, в която ревизионният акт е изменен относно данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. и е намален размера му с 2.49 лева, както и размера на лихвите с 1.59 лева, следва да се отмени. В тази част касационната жалба на директора на дирекция ОДОП - П. е основателна и следва да се уважи.

За 2010 г. правилно съдът е признал получено дарение от бащата И. Б. К. в размер на 9 000 лева. Неоснователен е аргументът на касатора за противоречие на решението с доказателствата по делото. Предаването на сумата е потвърдено при насрещната проверка на И. К. и в показанията му пред съда. Договорът за дарение е представен в хода на проверката за установяване на факти и обстоятелства и е посочен като източник на парични приходи в писмените обяснения на ревизираното лице от 22.11.2013 г. Дарението на тази сума е потвърдено и в писмените обяснения на бащата И. К. при извършената му насрещна проверка. Спорно по делото е било дали дарителят разполага със средства в размер на дарените. Конкретното възражение в касационната жалба е за разминаване в датата, на която И. К. е получил доход от предаване на розов цвят - 29.06.2010 г. и датата, на която е сключен договора за дарение - 17.06.2010 г. В решението това обстоятелство е обсъдено. Правилно е прието, че разминаването в датата на сключване на договора за дарение и датата на изплащане на сумата от 9 167 лева от "Б. П. К." ООД, гр. С. не опровергава факта, че дарителят е разполагал със средства в размер на дарените. Още в хода на проверката съгласно констатациите в приложение № 1 към протокол 1412654/07.05.2014 г. е установено, че дарителят е подал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за получен доход в размерна 9167 лева. Конкретната дата на извършване на дарението през м. юни 2010 г. и тази на получаване на дохода, в случая е без значение, тъй като възможностите на дарителя да предостави средствата са релевантният за спора факт, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

Следва да се допълни, че в ревизионния доклад са налице констатации, че бащата К. е изтеглил от депозитна си сметка на 17.10.2008 г. сума в размер на 5 792 лева, а през 2009 г. - на 15.05.2009 г. сума от 2 000 лева. Посочено е и разпореждане за изплатена пенсия в размер на 601.94 лева. В хода на съдебното производство е представено удостоверение от НОИ, според което през 2010 г. пенсията му е в размер на 653.12 лева. По делото няма данни и доказателства, че дарителят е имал разходи за периода по-големи от обичайните разходи за издръжка и живот. При така установените факти разликата в датите на сключване на договора за дарение и датата на издадената сметка за изплащане на суми в полза на И. К. не могат да обосноват извод, че лицето не е разполагало с достатъчно средства да направи дарение от 9 000 лева на сина си през юни 2010 г.

При тези доказателства правилно съдът е включил тази сума в годишния размер на приходите за ревизирания период на 2010 г. Решението в тази част, в която за 2010 г., в която е намален размера на задължението за данък по чл. 48, ал. 1 за 2010 г. от 1 012.64 лева до 432.42 лева или със сумата от 580.22 лева, както и размера на лихвите от 423.55 лева до 180.90 лева или със сумата от 242.65 лева, е правилно постановено и следва да се остави в сила.

Касационната жалба на Б. И. К. е частично основателна, по следните съображения:

Основните възражения в касационната жалба на ревизираното лице са свързани с неправилна преценка на началното салдо. В процеса по оспорване на ревизионния акт К. е целял да докаже твърденията си, че е разполагал с доходи от работа в Германия, получени през 2001 г., с отпуснат през 2005 г. банков кредит в размер на 20 000 евро, дарения на 3000 лева през 2003 г., на общо 25 000 лева през 2005 г. и на 7 000 лева пред 2006 г., с остатък от ипотечен банков кредит, получен през 2007 г. в размер на 9 725 евро, както и че не е извършил разходите за плащания по фактури, издадени от "Стройколукс" ООД през 2006 г., поради което към началото на 2008 г. е разполагал с налични парични средства в общ размер от 54 000 лева. Правилно съдът е приел, че страната не е доказала тези си твърдения.

По отношение на доказателствата за извършени разходи към "Стройколукс" ООД в първоинстанционното производство не е направено оспорване по чл. 193 ГПК на платежни нареждания. Първо тези документи не са представени по делото. По реда на чл. 193 ГПК подлежи на оспорване истинността на представен по делото документ. В случая от "Стройколукс" ООД - П. по реда на чл. 192 ГПК са представени извлечения от банкова сметка на дружеството, по която са постъпили плащанията от Б. К., както и хронологичен опис на смета 4112 "Клиенти", за контрагент Б. и Д. К. за обща сума от 54 762.70 лева. В молбата на л. 696 от делото, липсва волеизявление за оспорване на документи по реда на чл. 193 ГПК от страна на жалбоподателя. Доказателственото искане е за установяване на твърдението, че разходите по конкретни фактури, издадени от "Стройколукс" ООД не са направени от ревизираното лице лично. От заключението на вещото лице по съдебно - почерковата експертиза е установено, че само платежното нареждане по фактура № 291/14.03.2006 г. е подписано от Б. К. Платежното нареждане по фактурата от 02.03.2006 г. е унищожено и не е изследвано, а платежните нареждания по останалите три фактури не са подписани за "наредил" от ревизираното лице. Предвид липсата на документите по делото, не може да се приеме, че автентичността им е оборена по реда на чл. 193 ГПК. Заключението на съдебно - почерковата експертиза не е подкрепено с документите, обект на изследване, поради което и в съответствие с чл. 202 ГПК правилно не е кредитирано.

По делото не са налице доказателства, че сумите от възнаграждения за работа в Германия през 2001 г. и сумата от 20 000 евро, получена по договор за банков кредит от 19.05.2005 г. са налични към 01.01.2007 г. По отношение на сумите заработени в Германия, неправилно съдът е кредитирал заключението на вещото лице относно общия им размер - 5 180.25 евро или 10131.69 лева. Заключението в тази част не се подкрепя от писмените доказателства, представени от жалбоподателя в превод на български език. Получените възнаграждения според приложените по делото документи са в DM, съответно ДМ (германски марки), а не в евро, както е посочено в експертизата. Неоснователни са възраженията за допуснати от съда процесуални нарушения на служебното начало, като не е дал указания за събиране на доказателства по реда на регламент № 1206/2001 на Съвета от 28.05.2001 г., тъй който касае сътрудничеството между съдилища на държавите-членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела. По аналогични съображения следва да се отхвърлят и доводите за неприлагане на процедурата по чл. 143 ДОПК.

Правилно съдът е приел, че не са разполагаеми към 01.01.2007 г. и суми, за които се твърди, че са получени от родителите през 2003 г., 2005 г. и 2006 г. като дарения по случай раждането на децата, при сключване на брак. За разлика от 2010 г., през 2005 г. не се установява бащата И. К. да е разполагал с парични средства, които да позволяват дарение в размер на 15 000 лева. По отношение на дарението от родителите на съпругата важи посоченото - горе, по касационната жалба на директора на дирекция ОДОП - П. - не се доказва, че дарената сума е налична в пълния размер за период от 3 години, за да се включи в пълен размер като начално салдо към 01.01.2008 г.

За остатъка от банковия кредит, получен през 2007 г. във връзка със закупуване на имоти няма данни по делото по какъв начин е разходен. В паричния поток за 2007 г., като приход е включена сума от 6 200 евро, изтеглена сума от банкова сметка на ревизираното лице. Тази сума е близка по размер до посочения размер на остатъка от кредита и предвид източниците на доходи за 2007 г., установени от органите по приходите, следва да се приеме, че е взета предвид при издаването на ревизионния акт.

Останалите приходи и разходи на ревизираното лице не са били спорни, поради което правилно са взети предвид от съда при преценката за наличие на основание по чл. 122, ал. 1 ДОПК и размера на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК.

За 2010 г. съдът не е взел предвид фактическите констатации в ревизионния доклад (стр. 26), според които към 31.12.2010 г. съпругата на ревизираното лице има разполагаеми парични средства в размер на 166 563.73 лева, резултат от възстановени суми от предприятието на едноличния й търговец. Тези средства са достатъчни да компенсират установения от съда недостиг на Б. К. за 2010 г. в размер на 4324.21 лева. Неправилно органите по приходите са отказали компенсация с аргумента, че средствата са получени от съпругата в края на година. В тази връзка следва да се има предвид, че презумпцията по чл. 123, ал. 1, т. 3 ДОПК, според която в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се счита, че е налице подлежащ на облагане с данъци доход когато направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. На това основание в практиката на органите по приходите и на съда при определяне на подлежащия на облагане доход, недостигът на единия съпруг се компенсира с разполагаемите парични средства на другия съпруг, какъвто е и процесният случай. Изложеното в мотивите на ревизионния доклад, че недостигът не подлежи на компенсиране, тъй като съпругата Д. М. - К. е получила доходът на 31.12.2010 г., не съответства на изискването по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ данък да се определя върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ.

С оглед на изложеното решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на Б. К. относно намаления от съда размер на данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010 г. от 432.42 лева и съответните лихви от 180.90 лева, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, което да се отмени ревизионният акт за посочените задължения.

В останалата част по отношение на данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. касационната жалба на ревизираното лице е неоснователна и следва да се отхвърли.

Решението е неправилно и в частта за разноските. Основателно е възражението за неправилно приложение на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Нормата е в сила от 01.01.2006 г. и предвижда, че независимо от изхода на спора, разноските да се възложат в тежест на страната, която пред съда е представила доказателства, които е могло да бъдат представени от тази страна в административното производство. В случая видно от мотивите на решението, съдът се е позовал на доказателства, представени с възражението срещу ревизионния доклад в срока по чл. 117, ал. 5 ДОПК, а от друга страна - неправилно е приел, че доказателства за доходите на дарителите Д. Б. - Б. и проф. Б. Б. са представени едва в съдебното производство. Тези доказателства (вкл. данъчни декларации на проф. Б.) са приобщени в хода на ревизията, като доказателства събрани в ревизионното производство на съпругата Д. М. - К.

С оглед на изложеното, съдът неправилно е приел, че ревизираното лице следва да понесе изцяло съдебните разноски и го е осъдил да заплати юрисконсултско възнаграждение. С оглед на изложеното решението в частта за разноските, следва са отмени и вместо него да се постанови друго, с което съдебните разноски да се присъдят на страните съобразно изхода на спора, съразмерно на материалния интерес по отменена част от ревизионния акт и съответно материалния интерес, за който жалбата е отхвърлена в съответната инстанция.

Пред първата инстанция Б. К. е представил списък по чл. 80 ГПК за направени разноски в общ размер на 2710 лева, а жалбата против ревизионния акт е уважена изцяло в частта на определените задължителни осигурителни вноски и съответните лихви в общ размер на 11 951.07 лева, както и за сумите 580.22 лева и 242.65 лева, общо 822.87 лева, с които е намален размер на задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и съответните лихви за 2010 г. Решението в частта, в която са отменени осигурителните вноски и съответните лихви не е обжалвано, а решението в частта, в която е намален данъка за 2010 г. и съответните лихви се оставя в сила. Поради това за първата инстанция на Б. К. се дължат разноски в размер на 2257.52 лева.

За касационното производство ревизираното лице е направило разноски общо в размер на 1205 лева, от които 5 лева, платена държавна такса и 1200 лева адвокатско възнаграждение на адв. Костадинов по договор за правна защита и съдействие от 17.05.2017 г. и банково извлечение от 20.05.2017 г. Материалният интерес, за който касационната му жалба се уважава и се оставя в сила решението за изменение на ревизионния акт, е в размер на задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010 г. и съответните лихви - общо 1436.19 лева. Осигурителните вноски и съответните лихви не са предмет на касационното дело, поради което не следва да се включват в материалния интерес, при определяне на разноските. По тези съображения на Б. К. за касационната инстанция следва да се присъдят разноски в размер на 511.54 лева.

На ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт пред двете съдебни инстанции, съобразно материалния интерес, за който се потвърждава ревизионния акт - относно данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. и съответните лихви в общ размер на 1946.97 лева. На основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на администрацията се дължат разноски в размер на 366.29 лева за всяка инстанция или общо 732.58 лева.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,