Решение № 14201 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12185/2014 г.

Решение № 14201 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12185/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане от Пламен Ташев Абаджиев в качеството му на ЕТ "Пламен Абаджиев" - гр. Смолян за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК на влязло в сила решение № 2636/3.12.2012 г. по адм. дело № 1072/2012 г. по описа на Пловдивския административен съд, оставено в сила с решение № 13349/15.10.2013 г. по адм. дело № 2425/2013 г. на Върховния административен съд, I отделение. Твърди се в искането, че са налице нови обстоятелства, които са от съществено значение за делото, но не са били известни на страните при неговото решаване пред първоинстанционния съд. Новото обстоятелство молителят сочи, че е решение по адм. дело № 2035/2013 г. на Пловдивския административен съд по аналогичен казус. Изложени са оплаквания за неправилност на решението. В искането има и направено особено искане за спиране изпълнението на влязлото в сила решение на Пловдивския административен съд, чиято отмяна се иска на основание чл. 309 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. По делото е депозирана и писмена защита. Ответникът по искането за отмяна директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Галя Димитрова го оспорва. Излагат се доводи, че от формална гледна точка искането се основава на разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, но по същество се иска преразглеждане на делото, без да са налице законовите основания за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че искането е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения: С решение № 2636/3.12.2012 г. по адм. дело № 1072/2012 г. Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Пламен Абаджиев" срещу РА № 211105215/19.12.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 249/6.03.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив за определените му при ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК задължения за осигурителни вноски за ДОО в размер на 4 596,23 лв. и лихви 2 034,04 лв.; осигурителни вноски за ДЗПО в размер на 1 573,82 лв. и лихви - 675,30 лв.; и здравноосигурителни вноски в размер на 2 265,97 лв. и лихви - 478,81 лв. С решение № 13349/15.10.2013 г. по адм. дело № 2425/2013 г. на Върховния административен съд, I отделение е оставено в сила горепосоченото решение на първоинстанционния административен съд. С искането за отмяна се сочи основание по чл. 239, т. 1 АПК с твърдения за нови обстоятелства, които са съществени за решаване на делото, но не са били известни на страните. Като такова ново обстоятелство в искането е посочено решение по адм. дело № 2035/2012 г. на Пловдивския административен съд по аналогичен казус по адм. дело № 2035/2012 г. на Пловдивския административен съд по аналогичен казус. Законодателят под нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК има предвид такива, които са относими към конкретния правен спор и въпреки проявена процесуална активност, те не са били известни на страните. Съдебно решение по аналогичен случай не може да бъде такова ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1, предл. 1 АПК, тъй като то се развива между други, а не между същите страни, поради което се явява неотносимо. Такова решение може да се вземе предвид с оглед съдебната практика, но това може да стане само в случай, когато се извършва контрол по чл. 208 и сл. от АПК, а не извънинстанционния по чл. 237 и сл. от АПК. Отмяната на влязло в сила решение е извънреден способ извън инстанционния съдебен контрол и затова се допуска само при наличие на лимитативно изброените в чл. 239 АПК основания. С искането си за отмяна Абаджиев се опитва да наложи нова касационна проверка на влязлото в сила решение, което е недопустимо. Недопустимо е и искането за спиране на основание чл. 309 ГПК на влязлото в сила решение на първоинстанционния административен съд, тъй като тази разпоредба не е приложима за административното производство. При последното може да се спре административния акт, но не и съдебното решение, тъй като изпълнително основание е именно административния акт, а в случая това е ревизионния акт, но не и съдебното решение. В случая разпоредбата на чл. 309 ГПК неправилно се сочи от молителя като такава, която е субсидиарно приложима и в производства по административни дела. Затова искането за спиране изпълнението на съдебното решение, влязло в сила е процесуално недопустимо и следва да се остави без разглеждане, а в тази част производството по делото да се прекрати. С оглед изложеното искането за отмяна е неоснователно и на основание чл. 244, ал. 1 АПК следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия