Определение № 2750 от 05.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1683/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на О. С. С. срещу определение № 1495 от 28.03.2024 г. по гр. дело № 854/2024 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влязлото в сила определение № 637 от 16.08.2023 г. по ч. гр. д. № 547/2023 г. на Софийски окръжен съд. Жалбоподателят поддържа,че атакуваното определение е неправилно и затова моли да бъде отменено, излагайки неотносими към отменителното производство по чл. 303 и сл. ГПК доводи, считайки, че приложение следва да намери т. 5 ППВС № 2 от 09.06.1980 г. по н.д. № 2/1980 г.. Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване преграждащ съдебен акт, поради което тя е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови обжалвания акт, съставът на ВКС е приел, че е сезиран с подадена от О. С. С. молба за отмяна на влязло в сила определение № 637 от 16. 08. 2023 г. по ч. гр. д. № 547/2023 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 20136547 от 10. 06. 2021 г. по гр. д. № 14549/2021 г. на Софийски районен съд, постановено на основание чл. 130 ГПК, с което е върната подадената от него искова молба срещу Софийски градски съд по недопустим иск за сумата 3 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от неправилен съдебен акт, и е прекратено производството по делото. Съставът на ВКС е приел, че определението на Софийски окръжен съд, е преграждащо и непопадащо в изключението, визирано в т. 6 ТР № 7 от 31. 07. 2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС (определение по чл. 233 ГПК), поради което подадената молба за отмяна е с недопустим предмет и като такава подлежи на оставяне без разглеждане. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. То е съобразено със задължителните разрешения в т. 6 ТР № 7 от 31. 07. 2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според които не подлежат на отмяна по реда на чл. 307 ГПК влезлите в сила определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В случая е поискана отмяна на определение извън допустимия предмет на отменителното производство – по чл. 130 ГПК, поради което молбата за отмяна на О. С. С. е недопустима и като такава правилно е оставена без разглеждане. В подадената частна жалба се съдържат разсъждения относно допустимостта на молбата за отмяна в конкретната хипотеза, но същите не могат да бъдат споделени и не могат да променят решаващия правен извод на съда, предвид разпоредбата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение