Определение № 62 от 25.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 525/2014 г.

Настоящето производство е образувано по повод разпореждане от 21.02.2014 г. на съдия-докладчик по н. ч. х. д. № 1590/2014 г. по описа на Софийския районен съд, с което производството е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане на Районния съд в гр.Ивайловград. Върховният касационен съд, за да се произнесе взе предвид следното: С разпореждане № 25 от 24.01.2014 г. по н. ч. х. д. № 11/2014 г. съдия при Районния съд – гр. Ивайловград е прекратил производството по съображения, че предвид разпоредбата на чл. 36 НПК тъжбата на Г. Х. Г. следва да бъде разгледана от Софийския районен съд, на когото е изпратил делото. С разпореждане от 21.02.2014 г. съдия-докладчик по н. ч. х. д. № 1590/2014 г. по описа на Софийския районен съд е прекратил производството и е изпратил делото на Върховния касационен съд с мотиви, че макар делото да му е подсъдно, в случая са налице условията по чл. 43, т. 1 НПК. Искането на съдията-докладчик при Софийския районен съд, направено в контекста на хипотезата, уредена с разпоредбата на чл. 43, т. 1 НПК, е основателно. Данните за посочени в тъжбата трима свидетели от гр. Ивайловград оправдават отклонението от правилата за подсъдността с оглед спестяване на сили и средства във връзка с явяването им пред съда и нормалното протичане като цяло на съдебното производство. Делото следва да бъде изпратено за разглеждане на Районния съд – гр. Ивайловград. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 43, т 1 НПК