Определение № 5366 от 22.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4473/2025 г.

Производството по делото е по реда на е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Т. Х. против определение № 3270 от 27.3.2025 г., постановено по адм. д. № 7445/2024 г. по описа на Върховен административен съд, тричленен състав на шесто отделение, с което съдът е оставил без разглеждане касационната жалба на С. Т. Х. против решение № 6829/30.5.2024 г. по адм. дело №11660/2023 г. по описа на Административен съд София – град, с което се отменя решение №3305-40-62/04.10.2023 г. на управителя на Национален осигурителен институт, с което е потвърдено разпореждане [номер]/29.08.2023 г. на длъжностно лице по „ПО“ при ТП на НОИ – София град, отменя се разпореждане [номер]/29.08.2023 г. и преписката се връща за ново произнасяне от компетентния орган – ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – София. В частната жалба се излагат съображения, че определението е неправилно. Частната жалбоподателка твърди, че с решението на АССГ е възприето, че част от възраженията срещу оспорения административен акт били неоснователни и поради това административният орган при новото си произнасяне няма да е длъжен да обсъжда тези въпроси. Единството между мотиви и диспозитив на съдебния акт, налагало съставът на шесто отделение на Върховния административен съд да върне делото за ново разглеждане, а не да прекратява производството по касационната жалба. Иска отмяна на обжалваното определение и решаване на въпроса поставен с частната жалба. Ответникът – управител на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор оспорва частната жалба, излага съображения в подкрепа на атакуваното определение. Иска оспореното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу определение по чл. 229, ал.1, т.1 АПК, с което се слага край на производство инициирано от частния жалбоподател. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна като съображенията за това са следните: Както бе посочено по-горе производството пред тричленният състав на Върховния административен съд е образувано касационна жалба на г-жа Х. срещу решение № 6829/30.5.2024 г. по адм. дело №11660/2023 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отменен оспореният административен акт. Съдът е приел, че съдебният акт предмет на касационната жалба е благоприятен за касатора, поради което я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. С обжалваното пред тричленния състав на Върховния административен съд решение на Административен съд София град е отменен изцяло оспорения пред същия съд индивидуален административен акт по жалба на С. Х. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Правилно съдът е приел, че не е налице абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на касационната жалба – съдебното решение да е неблагоприятно за страната /чл. 210, ал. 1 АПК/. Твърдението на частният жалбоподател, че мотивите не са изцяло благоприятни за него, не води до извод за допустимост на касационната жалба. Това е така, защото силата на пресъдено нещо на решението, след влизането му в сила, е ограничена само до диспозитива. В този смисъл е и разрешението съдържащо се в т. 18 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на Върховния касационен съд, според което страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат. В допълнение следва да се отбележи, че при новото си произнасяне административният орган е длъжен да се съобрази както с дадените от АССГ указания, за неправилно незачетен стаж, така и със забраната за „reformatio in pejus”. Ако при новото произнасяне административният орган не зачете стаж, който г-жа Х. счита, че следва да бъде зачетен, тя има правото отново да оспори административния акт, който намира, че е неблагоприятен за нея. С оглед изложеното настоящият петчленен състав счита, че обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,