Определение № 8915 от 16.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8650/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на И. Д., без гражданство с [ЛНЧ], представляван от адв. Проданова и адв. Деливичев, против Разпореждане № 798/29.05.2026 г., постановено от Административен съд – Смолян по адм. д. № 121/2026 г. Оспорения съдебен акт бил издаден при несъобразяване на фактическата обстановка, което водело до неговата необоснованост и неправилност, обосноваващи необходимостта от отмяната му. Решението на съда било получено от назначения му служебен адвокат на 07.05.2026 г., но поради липса на комуникация с него Д. не знаел за постановяването му. Процесуалните представители били уведомени, че акта е връчен на 11.05.2026 г., едновременно с решение на същия съд, касаещо статута на брата на частния жалбоподател – А. Д., поради което депозирали касационна жалба на 26.05.2026 г. За просрочване на депозираната касационна жалба разбрали по получаване на препис от оспорваното в настоящото производство разпореждане. Налице била лоша комуникация между Д. и назначения му служебен защитник, което довело до пропускане на установения в АПК срок за обжалване. Чужденеца не бил в състояние да повлияе на нормалния ход на производството, тъй като не разбира български език, което му пречи да организира защитата си по адекватен начин. Връчването на съдебните актове по реда на АПК въпреки спецификата на производства по ЗУБ, липсата на комуникация с служебно назначения защитник, невладеенето на български език, водело до ограничаване на правото и средствата на защита, нормативно установени в Хартата на основните права в Европейския съюз, ЕКПЧ и Конституцията на Р България. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и разглеждане по същество на касационната жалба срещу Решение 616/04.05.2026 г. по адм.д. № 121/2026 г. на Административен съд – Смолян. Частната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в АПК срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното разпореждане е прието, че по делото е постъпила касационна жалба срещу решение 616/04.05.2026 г. по адм.д. № 121/2026 г. на Административен съд – Смолян, входирана под № 1490/27.05.2026 г. Прието за установено е, че решението е връчено лично на процесуалния представител на жалбоподателя на 07.05.2026 г. Срока за оспорване е изтекъл на 21.05.2026 г. При тези обстоятелства, съдът е приел, че са налице основанията по чл.213а, ал.1, изр.2, вр. чл.231 от АПК за връщане на касационната жалба, което е и сторено. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, водещи до неговата незаконосъобразност. Първоинстанционният съдебен състав е констатирал, че жалбоподателят е уведомен за постановеното от съда решение чрез редовно назначения му с определение № 570/27.04.2026 г. процесуален представител на 07.05.2026 г., т.е. при съобразяване с изискванията и възможността по чл. 39, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. Настоящото производство няма за предмет обсъждане на професионалното поведение на назначения от съда процесуален представител, а правното значение на осъществените от него в хода на производството действия, в това число и получаването на съдебните книжа. Изводите на първоинстанционния съдебен състав за просрочие на касационната жалба срещу поставеното по адм.д. № 121/2026 г. решение са обосновани и законосъобразни. Както по-горе беше описано, решението е съобщено на процесуалния представител Д. на 07.05.2026 г. и срока за депозиране на касационна жалба срещу него е изтекъл на 21.05.2026 г. При тези данни, съдът правилно и обосновано е оставил касационна жалба с вх. № 1490/27.05.2026 г. срещу решение № 616/04.05.2026 г. на Административен съд – Смолян без разглеждане. Следва да се отбележи, че по делото пред първоинстанционния съд е приложено удостоверение за обучение на чужденеца по български език, което води до извод, че е била възможна комуникация между него и процесуалния му представител, макар и на елементарно ниво. Средствата за ефективна правна защита, въведени с Хартата на основните права в ЕС, ЕКПЧ и Конституцията на Р България не изключват съобразяването с въведените от законодателството правила и норми за водене на съдебното производство по административни дела. По изложените съображения съдът счита, че обжалваното разпореждане не страда от твърдените с частната жалба пороци, които да водят до неговата незаконосъобразност, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 221, ал.2 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,