Определение № 355 от 16.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2742/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. Г. С., чрез адв. Е. Д., срещу определение № 130/29.03.2022г., постановено по ч.гр.д.№ 86/22г. от състав на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено разпореждането на ОС Велико Търново от 08.02.2022г. по гр.д.№ 803/2021г. за връщане на касационната жалба на Д. С. срещу решението от 24.11.2021г. Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК поставя следния правен въпрос, който твърди да е обуславящ и от значение за правилното прилагане на закона и развитието на правото: „При условие, че по трудов спор срокът за въззивно обжалване е определен по реда на общите правила, а срокът за касационно обжалване – по реда на глава ХХV ГПК, следва ли, с цел защита на интересите на страните по делото, да се приложи по аналогия разпоредбата на чл. 62, ал.3 ГПК и внесената след края на определения по реда на чл. 315, ал.2 ГПК срок, но преди изтичане на този по чл. 259, ал.1 ГПК, жалба да се счита подадена в срок?“ Насрещната страна –„Континвест“ ООД, чрез адв. Ст. Ч., оспорва жалбата. Твърди, че АС Велико Търново не е бил функционално компетентен да разгледа жалбата, но по същество определението му е правилно. За да се произнесе по частната касационна жалба, съставът на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, взе предвид следното: За да потвърди разпореждането за връщане на касационната жалба, апелативната инстанция е съобразила, че обжалваното въззивно решение е постановено в производство по глава ХХV ГПК ( бързо производство), по реда на чл. 316 вр. с чл. 315, ал.2 ГПК, а в съобщението за решението до ищеца е посочено, че то подлежи на обжалване, както е отбелязано в него. По тази причина срокът за касационно обжалване е започнал да тече от датата по чл. 315, ал.2 ГПК, а не от връчване на решението на страната и подадената извън първия срок касационна жалба е просрочена. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за служебна проверка допустимостта на определението, постановено от Апелативен съд Велико Търново. С ТР № 2 по т.д.№ 2/2018 г. ОСГТК на ВКС се прие, че разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба е действие по администриране, което не се извършва от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция, от което следва, че този акт не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, т.е. не подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд, а направо пред Върховния касационен съд. Ето защо, Апелативен съд Велико Търново не е бил компетентен да се произнесе по частната жалба на ищеца срещу разпореждането на ОС Велико Търново, с което е върната, като просрочена, касационната жалба на ищеца против въззивното решение на окръжния съд. Или определение № 130/29.03.2022г., постановено по ч.гр.д.№ 86/22г. от състав на Апелативен съд Велико Търново следва да бъде обезсилено, а спорът относно законността на разпореждането на ОС Велико Търново за връщане на касационната жалба - разгледан от компетентния съд, който се явява Върховният касационен съд. Частната жалба на ищеца (тази с вх. № 1553/22.02.2022г.) срещу разпореждането на ОС Велико Търново за връщане на касационната жалба, разгледана по реда на чл. 274, ал.2 ГПК, е неоснователна. Предявените от ищеца искове са сред посочените в чл. 310, ал.1 т.1 ГПК и производството по тях е бързо, по глава 25 ГПК. Като такова делото е докладвано от първата инстанция и е разгледано от нея по съответните правила, като това на чл. 315, ал.2 ГПК не е спазено, тъй като в последното съдебно заседание не е посочен денят, когато съдът ще постанови решението си. Не е спазен и определения в чл. 316 ГПК срок за постановяване на решението. Нито едно от последните две нарушения не е трансформирало бързото производство в обикновено. То е продължило да е такова по гл.25 ГПК, поради което правилата на същата са приложими и за производството пред въззивния съд, предвид препращащата норма на чл. 317 ГПК. Въззивната инстанция е изпълнила изискването на чл. 315, ал.2 ГПК, като в съдебно заседание на 10.11.2021г. е посочила кога ще обяви решението си и е уведомила страните, че от тази дата ще тече срок за касационно обжалване на решението. Така определената дата за постановяване на въззивното решение ( 24.11.2021г.) е спазена, а на страните е изпратен препис от решението със съобщение, в което е отбелязано, че подлежи на обжалване така, както е посочено в него ( в едномесечен срок от 24.11.2021г.). Съобщението е получено от ищеца на 04.01.2022г., а на 04.02.2022г. същият е изпратил по пощата касационна жалба срещу въззивното решение. С атакуваното разпореждане от 08.02.2022г. касационната жалба е върната като просрочена. Разпореждането е правилно. Срокът за касационно обжалване е едномесечен и тече от 24.11.2021г., по изложените по –горе съображения, а не от 04.01.2022г., както произволно твърди жалбоподателят, поради което към 04.02.2022г. е изтекъл. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение