Определение № 339 от 31.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3279/2013 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от С. Г. Б. чрез адв. Е. М. от АК София срещу определение /разпореждане по своя характер/, постановено от Върховния касационен съд на 20.02.2013 г. по ч.гр.д. № 790/2012 г. С него е върната частната жалба на С. Б. против определение № 846/19.12.2012 г., постановено по същото дело. С. Б. иска отмяна на опеделението /разпореждане/, но не излага правни съображения. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С. Б. е предявила срещу «Т. – София» обективно съединени искове. Сезираният първостепенен съд е върнал исковата молба и е прекратил образуваното по нея съдебно производство. Въззивният Софийски градски съд е потвърдил този съдебен акт. С. Б. е подала частна касационна жалба, образувана за разглеждане в ч.гр.д. № 790/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение. С определение № 840/19.12.2012 г. частната касационна жалба е върната като недопустима, на осн. чл. 274, ал. 4 ГПК. Против определението на Върховния касационен съд е подадена частна жалба, която е оставена без движение от администриращия съд. Указанията не са изпълнени в срок и частната жалба е върната с определението /разпореждане/. То е правилно. Указанията до страната са й връчени на 04.02.2013 г., но не са изпълнени в срок, включитлено и към настоящия момент. Посочените обстоятелства не се оспорват в частната жалба, предмет на настоящата поверка. По приложението на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ГПК няма доводи. Единствените мотиви на частната жалба са «същите аргументи, които е изложил жалбоподателя в касационната жалба към първия съдебен състав на ВКС», а те нямат никакво отношение към процесуалния проблем за редовността на частната жалба и изпълнени ли са указанията на съда в срок по отстраняване на нередовностите. Следва да се посочи и това, че цяла поредица от жалби на страната са с подобни мотиви, което сочи и на злоупотреба от нейна страна с процесуалното право на жалба. В заключение, обжалваното разпореждане е правилно и трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение