Решение № 2255 от 26.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6906/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на икономиката и индустрията, чрез пълномощник, главен юрисконсулт К. Нeнова, против Решение № 14119 от 24.04.2025 г. по адм. д. № 10579/ 2024 г. на Административен съд - София град, с което е отменена негова Заповед № ЧР-П-78 от 09.10.2024 г., с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Я. И. П. за длъжността „директор на дирекция „Информационно и комуникационно осигуряване и управление при кризисни ситуации“ поради настъпила несъвместимост по чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл. Според касатора решението е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано, поради което моли то да бъде отменено. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Ненова, която поддържа жалбата. Ответникът, в писмена защита и в съдебно заседание, лично и чрез адв. Русанова, оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Второ отделение, като взе предвид събраните по делото доказателства, изразените становища и приложимите правни норми, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на административния съд е неправилно. Първоинстанционният съдебен състав незаконосъобразно е приел, че са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Изводите на съда за постановяване на заповедта при неспазване изискванията за форма са направени при неправилно тълкуване и прилагане на закона и не се споделят от настоящата инстанция. В съответствие с нормата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл заповедта е постановена в писмена форма. Съгласно същата на основание чл. 103, ал. 1, т. 4, предложение първо, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение на Я. И. П.. Така изписана заповедта съдържа правните основания, на които е издадена. С разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изречение първо от ЗДСл е разписано, че служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В случая тези реквизити са налице, поради което неправилно съдът е приел, че има нарушение във формата. Посочено е изрично като фактическо основание, че прекратяването е резултат от настъпила несъвместимост по чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл. В този смисъл заключението за допуснати съществени нарушения на формата, обосноваващи отмяна на административния акт, е направено в противоречие със закона. В административната преписка към делото се съдържат достатъчно доказателства (писмо вх. № 22-29/ 14.10.2024 г., изпратено от Нотариалната с приложени към него 4 записа на извлечения от пълномощни, касаещи жалбоподателя), които обосновават фактически основания по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл, поради което непосочването на конкретната хипотеза от изброените в чл. 7, ал. 2, т. 2 ЗДСл не се явява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на оспорения акт. Административният съд обаче се е произнесъл с отмяна на заповедта само на процесуално основание, без да е извършил дължимата проверка по чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, като не е изложил мотиви относно компетентността на органа и съответствието на оспорения акт с приложимите материалноправни разпоредби. Първоинстанционният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства, като се е задоволил да отбележи само, че представените не могат да бъдат отнесени към конкретни фактически установявания в заповедта, тъй като такива липсвали, което е в противоречие с отразените причини за прекратяване на служебното правоотношение. Съдът е следвало да анализира съдържащите се в административната преписка доказателства и с оглед изложеното фактическо основание за настъпила несъвместимост да прецени кои от тях са относими към предмета на спора и дали те изпълняват изискванията на закона. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, съответно би ги лишило от същинска касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на административния акт. Това налага връщане на делото за ново разглеждане, при което новият съдебен състав да установи при издаване на процесната заповед били ли са налице материалноправните основания за постановяването ѝ. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - София град, при което съдът следва да се произнесе относно законосъобразността на оспорения административен акт, като обсъди в съвкупност събраните доказателства и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,