Определение № 3734 от 08.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2848/2026 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба вх. № 4874 от 16.04.2026 г. на Д. И. А. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на определение № 528 от 06.04.2026 г. по в. ч. гр. д. № 120/2026 г. на Великотърновския окръжен съд. С атакуваното определение на ВТОС е отменено определение № 2829 от 23.12.2025г. по гр. д. № 3832/2025 г. на Районен съд-Велико Търново и е оставено без уважение искането на ищцата Р. С. Н. за допускане на обезпечение на предявения против „Елевьор Дю Шевър“ ЕООД иск с правно основание чл.75 ЗС чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 1008/2010 г. по описа на ЧСИ С. К. и е обезсилена издадената в полза на Р. Н. обезпечителна заповед. Молителката Д. И. А. твърди, че е дъщеря и наследник на Р. С. Н., която е била страна в обезпечителното производство, но е починала четири дни преди постановяване на атакуваното определение на Великотърновския окръжен съд. Молителката не била конституирана на мястото на починалата и по този начин била лишена от участие в делото. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на въззивния съд с указания. Иска се и спиране на производството по в. ч. гр. д. № 120/2026 г. на ОС-Велико Търново. Ответникът в производството „Елевьор дю шевр“ ЕООД оспорва молбата за отмяна. Счита, че тя е недопустима, евентуално – неоснователна. Излага подробни съображения. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита молбата за отмяна за процесуално недопустима. Съображенията за това са следните: Производството по чл.303 и сл. ГПК е производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Влезлите в сила определения, включително и определенията, постановени в обезпечително производство по чл.389 и сл. ГПК, не подлежат на отмяна. Единственото изключение е посочено в т.6 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК, и това е определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Прието е в мотивите на тълкувателното решение, че производството по чл.303 - чл.309 ГПК е извънинстанционно производство за контрол по отношение на неправилни съдебни решения. Извънредният характер на производството произтича от относимостта му единствено към влезли в сила решения, както и от необходимостта за защита срещу тяхната неправилност в ограничен брой случай, изчерпателно изброени и лимитативно въведени. Този характер на производството обуславя приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове - решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл.303 и чл.304 ГПК. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол и произтичащия от него ограничен кръг на основанията /фактическите състави/, предвидени от законодателя като причини за отмяна на влезлите в сила решения и възобновяване на производствата по тях. Молбата за спиране на частното производство е неоснователна. Съгласно чл.309, ал.1 ГПК подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението, но по искане на страната съдът може да спре изпълнението при условията на чл.282, ал.2-6 ГПК. В настоящия случай определението на въззивния съд, чиято отмяна се иска на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК, не се ползва с изпълнителна сила и не може да се иска спиране на изпълнението му. Няма как да се иска и спиране на частното производство, в което е постановено това определение, тъй като производство е приключило с постановяване на определението, което е окончателно. Затова молбата по чл.309, ал.1 ГПК следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото на насрещната страна „Елевьор Дю Шевър“ ЕООД следва да се присъдят сторените разноски в размер на 1000 евро по договор за правна защита и съдействие от 08.06.2026 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,