Определение № 3033 от 08.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1553/2026 г.

С молба на Н. М. Н., със съдебен адрес - [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Н. М., се иска отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 7873 от 28.10.2016г. по в.гр.д. № 10793/ 2012 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 17.02.2012 г. по гр.д.№ 33912/2008г. на Софийския районен съд. С посоченото решение е отхвърлен предявеният от молителя частичен иск, с правно основание чл.49 ЗЗД, срещу „Напоителни системи” ЕАД за сумата 5 100 лв., представляваща част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 500 000 лв. Изложени са твърдения, че посоченото влязло в сила решение противоречи на две одобрени съдебни спогодби в хода на същото съдебно производство. Молбата за отмяна трябва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, тъй като съдебната спогодба, по правни последици се доближава до съдебно решение, но договорният и характер не се променя с одобряването и от съда. Страните по спогодбата могат да се позоват на нищожност, или да поискат унищожаване на спогодбата, или нейното разваляне, но нито спогодбата, нито определението, с което същата е одобрена, подлежи на отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. Указанията в този смисъл, дадени в ПП 2/1977 г. на ВС на РБ, т. 8, по приложението на чл. 231, ал. 1, б. „г“ ГПК от 1951 г. (отм.), аналогичен на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, са запазили своето действие. Според тях противоречие между спогодба и влязло в сила решение не е основание за отмяна. При отмяна при две противоречиви, влезли в сила решения, съдът се произнася по материалноправния спор, като отменя неправилното решение. При съдебната спогодба, съдът няма правна възможност да преценява доколко тя е съобразена с действителните материални права на страните. Ето защо молбата за отмяна е недопустима. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.