Определение № 16 от 25.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1399/2014 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. С молба с вх. № 6023/22.05.2015 г. по вх. рег. на ВКС от дружеството [фирма], [населено място], чрез адв. Т. Р., е направено искане за втори път да бъде освободена и върнато внесеното от него по сметка на ВКС парично обезпечение за обезпечаване на изпълнението на решение № 241 на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състъв, от 12.02.2014 г., постановено по гр. д. № 3795/2013 г., в размер на 136 606,09 лв., чрез превод по посочената сметка. В писмен отговор ищецът по иска А. Н. Б. излага подробно становище за неоснователност на искането за освобождаване на внесеното обезпечение. ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, след като прецени данните по делото, намира молбата за неоснователна. С решение № 241 от 12.02.2014 г. по гр. д. № 3795/2013 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено първоинстанционното решение в осъдителната му част. С определение № 10 от 22.12.2014 г. по т. д. № 1399/2014 г. на ВКС, І т.о. е спряно изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение. След постановяване по делото на определение № 155/04.03.2015 г., с което не е допусната касационната жалба на [фирма] за разглеждане по същество, решението на САС е влязло в сила. Постъпило е писмо с изх. № 11348/14.12.2015 г. на ЧСИ Ирина М.-К., рег. № 839, [населено място], с което се удостоверява, че длъжникът [фирма] по изп. дело №20148390400960, образувано въз основа на изпълнителен лист от 28.11.2014 г., издаден от СГС по т.д. № 6746/2012 г., е извършено плащане на сума в размер на 26 501,88 лв. и е направено прихващане на насрещно дължима сума в размер на 9 036.11 лв. По делото са представени от двете страни удостоверения на ЧСИ К. / с идентично съдържание/, от което се установява, че по изп. дело към 8.07.2015г., са погасени задълженията за авансови такси по изп.дело, разноски по обезпечението, адвокатското възнаграждение и частично вземането за разноски по гр.дело за сумата от 2211лв. Според представената справка на ЧСИ, са останали непогасени главницата, която е в размер на 81 920лв. и лихви / законни и мораторни/. При тези данни на ЧСИ, искането за освобождаване на внесеното от ответника обезпечение по особената сметка на ВКС се явява неоснователно, тъй като не са налице предпоставките на чл.282, ал.5 ГПК – дългът да е платен. От представените удостоверения не може да бъде направен извод длъжникът по изпълнителното дело да е погасил вземането на взискателя за главницата, която е за сумата от 81 920 лв. Върху главницата взискателят дължи и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска - 8.10.2012г., което означава, че дългът по изпълнителния лист ще нараства с дължимата лихва върху главницата за неопределен период от време, доколкото от представеното удостоверение на ЧСИ се установява, че изпълнителното производство е спряно по молба за обезпечение на предявен иск от дружеството [фирма] срещу взискателя по изп.дело. Обезпечението е предназначено да гарантира изпълнението на въззвивното решение, а в случая то не е изпълнено. Молбата за освобождаване на обезпечението е неоснователна, поради което ще следва да се остави без уважение. Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение