Решение № 8853 от 11.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11259/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на: 1. С. Г. В. и А. К. Р.; 2. на А. М. М. и С. Г. В. и уточняваща жалба на А. М. М., всички против Решение № 3585 от 28.07.2025 г., постановено по адм. дело № 1339/2024 г. по описа на Административен съд (АС) – Благоевград. Касационните жалбоподатели оспорват съдебното решение с твърдения за неправилност, кореспондиращи на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Подробни съображения в подкрепа на доводите са изложени в касационните жалби, уточняващата жалба, писмена молба и в открито заседание. Иска се оспореното съдебно решение да се отмени и да се постанови ново по същество на спора, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендират разноски. Ответникът по касация – Комисия за защита от дискриминация (КЗД), чрез юрк. Бешков оспорва касационните жалби по съображения в писмено становище и в открито заседание. Моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, а касационните жалби да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касация – Общински съвет – Благоевград, не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в законния срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение АС - Благоевград е отхвърлил жалбите на А. М. М., А. К. Р. и С. Г. В. срещу Решение № 243 от 05.09.2024 г., постановено по преписка № 71/2023 г. на КЗД, с което е установено, че ответната страна Общински съвет (ОбС) – Благоевград, представляван от Р. Тасков – председател, не е извършил дискриминация по признаци „убеждение“ и „етническа принадлежност“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) спрямо жалбоподателите А. М. М., С. Г. В. и А. К. Р., както и не е извършил „подбуждане към дискриминация“ във връзка с § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДискр и жалбата вх. № 44-01-162/28.11.2022 г., ведно с допълненията към нея вх. № № 44-01-1/11.01.2023 г. и 44-01-19/08.03.2023 г., подадени от А. М. М., С. Г. В. и А. К. Р., е оставена без уважение като неоснователна и недоказана. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорения административен акт е постановен от компетентен орган, в съответствие със законовите изисквания за форма на акта, като при постановяването му административният орган е спазил административната процедура предвидена в специалния закон ЗЗДискр – образувана е преписка въз основа на подадените жалби и допълнения към нея; преписката е разпределена за разглеждане на петчленен разширен състав с оглед на твърдените защитими признаци; указана е доказателствената тежест; определени са председател и докладчик по преписката; проведено е проучване; дадена е възможност за представяне на доказателства; проведени са открити заседания за които страните са уведомени редовно; докладчикът е изготвил заключение; решението е поставено от състава, провел последното заседание. По отношение на спазването на материалноправните разпоредби, първоинстанционният съд е приел за правилни изводите на административния орган, че изявленията в декларацията, станала достояние на много хора и приета с Решение № 342 от 07.10.2022 г. на Общински съвет – Благоевград, не съдържа призиви за проява на експресивно поведение, свързано с омраза към членове на групи или категории лица, идентифицирани чрез определени приписани характеристики, в случая сочените от жалбоподателите етническа принадлежност и убеждение, свързани със самоопределянето им като лица с [заличен тест] самосъзнание; не се съдържат никакви нападки или данни за дискриминация по етнически признак и не е вероятно да подбуди настроения на отхвърляне и враждебност от българското общество спрямо самоопределящи се лица с [заличен тест] самосъзнание; не се съдържат обидни думи точно към жалбоподателите, не се споменават имената им, нито нечие друго конкретно име. Прието е, че възможността декларацията да бъде прочетена от широка общественост не следва да се определя като тормоз, нито като подбуждане към дискриминация, доколкото нейното съдържание няма адресати, нито съдържа индикации за формиране на обществено неодобрение към лица, самоопределящи се според жалбоподателите - с [заличен тест] самосъзнание, като в текста липсват квалификации, годни да накърнят честта и достойнството на лицата. Съдът приема за правилни и мотивите на КЗД, че в посочената Декларация, посредством която жалбоподателите обосновават оплакванията си за дискриминация, изначално липсва особения от субективна страна елемент за състава „цел“, нито този от обективна страна „резултат“ по посочените от жалбоподателите признаци „етническа принадлежност“ и „убеждения“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Решаващият съд е приел и за правилни изводите на КЗД, че ОбС- Благоевград с приетата Декларация не е извършил „подбуждане към дискриминация“ по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДискр, тъй като решението, с което тя е приета, не може да се възприеме като пряко и умишлено насърчаване, оказване на натиск или склоняване към извършване на дискриминация. В допълнение АС – Благоевград е посочил, че подбуждането към дискриминация е предварителен застрашаващ стадий на умишлена дискриминационна дейност, която европейските правни източници и националното ни законодателство приравняват на същинска дискриминация. Посочил е, че понятието се отнася до пряко и умишлено насърчаване, даване на указания, оказване на натиск или склоняване към извършване на дискриминационен акт, когато подбуждащият е в състояние да повлияе на подбуждания, което в конкретния случай не се установява с процесната Декларация. В заключение съдът се е позовал на съдебна практика на ЕСПЧ и СЕС по отношение на свободата на изразяване, като е посочил, че съществуващият антагонизъм между антидискриминационния закон и гражданските свободи не може да бъде разрешен в ущърб на последните, тъй като това би изкривило целите на този закон - осигуряване на гражданите правото на равенство пред закона, равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот и ефективна защита срещу дискриминацията и би превърнало антидискриминационната защита в средство за ограничаване, потискане или контрол на гражданските свободи, в частност правото на мнение, поради което използваните в Декларацията изрази не засягат пряко етническия произход на конкретни лица, а придаденото им тълкуване от жалбоподателите не се установява. Решението е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и подписано от разгледалия делото съдия. Решението е допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните предпоставки за упражняване на правото на иск. Решението е правилно като постановено при липса на сочените от касатора отменителни основания. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Административният съд задълбочено е обсъдил всички релевантни доказателства, които е обсъдил при правилно разпределяне на доказателствената тежест в процеса и въз основа на тях е установил извършените в административното производство действия и относимите към спора факти, които е анализирал в мотивите. Съдът е спазил разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, като е проверил законосъобразността на оспореното решение на всички основания по чл. 146 АПК, включително и наведените от жалбоподателите. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и изцяло се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към тях. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, съгласно чл. 47 във вр. с чл. 65 ЗЗДискр, в предписаната от закона форма, съобразно изискванията на чл. 66 ЗЗДискр. Правилно съдът приема, че при постановяване на решението КЗД не е допуснала съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в чл. 50 – чл. 70 ЗЗДискр. От материалите по преписката се установява, че с оглед приетите за защитими в случая признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр е определен петчленен разширен заседателен състав, който да разгледа жалбата, определени са председател на състава и докладчик по преписката, изпълнена е процедурата за проучване на преписката и събиране на доказателства. Страните са поканени и са се запознали с представените по преписката материали. Изготвено е заключение на докладчика, насрочени са заседания на решаващия състав, за датата на които страните са били редовно уведомени. За проведените открити заседания страните са били надлежно призовавани. Решението на КЗД е взето единодушно от състава, провел последното заседание. Законосъобразни са и изводите на решаващият съд, че оспореното решение на КЗД е в съответствие с материалноправните разпоредби. От събраните по делото доказателства не се установяват твърденията на жалбоподателите за осъществена дискриминация на защитени признаци „етническа принадлежност“ и „убеждения“ от ОС – Благоевград с оглед на приетата процесна Декларация. Напротив, както правилно и съдът, и органът са установили, в съдържанието на Декларация не са налице призиви за проява на експресивно поведение, свързано с омраза към членове на групи или категории лица с оглед техните етническа принадлежност и убеждения, нито са налице данни за дискриминация по етнически признак, не са използвани квалификации, годни да накърнят честта и достойнството на лица, самоопределящи се с [заличен тест] самосъзнание, не са налице индикации за формиране на обществено неодобрение към определена група лице, няма адресати. Следователно в конкретния случай не е налице проява на дискриминация, доколкото не е установено да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство от страна на ОС – Благоевград посредством приетата Декларация. Законосъобразни са изводите на съда, че не е осъществено „подбуждане към дискриминация“ по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДискр. Нормата на чл. 10, § 1 от ЕСПЧ гарантира свободата на изразяване на мнение също като едно от основните права по Конвенцията. Аналогично на другите й норми, § 2 урежда допустимите ограничения на правото, изброяването на които, наред с общите изисквания да са „предвидени в закона“ и „необходими в едно демократично общество“, включва „защита на репутацията и правата на другите“. Свободата на изразяване на мнение се прилага не само за информация и идеи, които намират благоприятен прием в обществото, но и такива, които засягат, шокират или смущават държавата или част от обществото. В този смисъл са мотивите на Решение № 7 от 04.06.1996 г. на Конституционния съд на РБ по конст. дело № 1/1996 г., в което е посочено, че „въпросът за външния баланс, т. е. за съотношението между упражняването на свободата на изразяване и други фундаментални права, се разрешава чрез установяването на ограничения“. Правото свободно да се изразява мнение не е абсолютно. Тъй като Конституцията защитава и други ценности, респективно права и интереси, чието реализиране може да ги постави в конкуренция с разглежданото право, оправдано е да се допусне ограничаването му. Степента, в която е допустимо ограничаването на правото свободно да се изразява мнение, е в зависимост от значимостта на интереса, преценен също като подлежащ на конституционна закрила дотолкова, че се позволява изключение. Накърняването на правата и доброто име на другиго по смисъла на чл. 39, ал. 2 от КРБ е основание за ограничаване на възможността свободно да се изразява мнение, както по силата на общата ограничителна разпоредба на чл. 57, ал. 2, така и с оглед на възприетата структура на чл. 39 от КРБ, в който правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право. Като орган на местното самоуправление, избиран от население на конкретна община, общинският съвет има законово разписани правомощия, за изпълнението на които приема актове с нормативен характер - приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения, и актове с ненормативен характер - декларации и обръщения. С декларацията като ненормативен акт се изразява позиция по конкретен въпрос. В конкретния случай изразената позиция на ОбС – Благоевград е несъгласието на гласувалите със „за“ 25 от общо 41 общински съветници (29 присъстващи на заседанието) на територията на Община Благоевград да се разположи т.нар. Македонски културен клуб „Никола Вапцаров“. С оглед съдържанието на процесната Декларация не може да се приеме, че ОбС – Благоевград извършва някое от действия на подбуждане към дискриминация спрямо лице или група от лица въз основа на техните убеждения или етническа принадлежност. Предвид горното, следва да се споделят изцяло като правилни и обосновани изводите на съда за неосъществена дискриминация по твърдените признаци „убеждение“ и „етническа принадлежност“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, нито „подбуждане към дискриминация“ по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДискр, от страна на Общински съвет – Благоевград, посредством приетата с Решение № 342 от 07.10.2022 г. процесна Декларация. Възраженията в касационните жалби преповтарят в голямата си част релевираните с първоинстанционната жалба оплаквания и доводи, по които административният съд се е произнесъл с ясни и мотивирани съображения, поради което не е необходимо повторното им изложение в настоящото решение. Предвид всичко гореизложено, като е приел, че оспореният административен акт е и материално законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. Изводите на съда почиват на правилни фактически установявания. Обсъдени са всички относими към спора доказателства, като в съответствие със същите решаващият състав е достигнал до верни и обосновани изводи от фактическа и правна страна. При тези съображения не се установяват сочените в касационните жалби пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Не се доказва и наличието на такива по чл. 209, т. 1 и т. 2 АПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното от ответника искане за разноски, в полза на КЗД следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 110 евро на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение