Решение № 6483 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11995/2017 г.

Решение № 6483 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11995/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на "Диагностично-консултативен център- XXIV -С." ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. С. срещу решение № 5103 от 2.08.2017 г., постановено по адм. дело № 9982/2015 г. по описа на Административен съд - С.- град, В. отделение, 27- ми състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението и на писмена покана изх. № 29-07-162 от 10.09.2015 г. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на Столична здравноосигурителна каса, в отговор от 13.10.2017 г., моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Диагностично-консултативен център- XXIV -С." ЕООД срещу писмена покана изх. № 29-07-162 от 10.09.2015 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият касационен състав констатира, че решението е валидно и допустимо, тъй като е постановено от компетентен съд, действал в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба. Съдът е разяснил делото изцяло и е постановил решението въз основа на събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и с оглед относимостта им към правните норми, регламентиращи спорните правоотношения. Фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд се споделят от касационната инстанция, която при условията на чл. 218, ал. 1 АПК излага мотиви относно оплакванията, съдържащи се в касационната жалба. С молба от 11.02.2016 г., ответникът е представил извлечение от електронните отчети на изпълнители на МДД за отчетени МДД, назначени в периода м. юли, август и септември 2014 г. от специалистите, работещи в "Диагностично-консултативен център- XXIV -С." ЕООД, изготвено от гл. експерт, съгласувано със зам. директор и с печат на СЗОК. В извлечението се съдържа рег. № на ЛЗ изпълнител, УИН на изпълнител, ЛЗ извършващо изследването, направление №, дата на изпълнение, рег. № на ЛЗ възложител, УИН на възложител, амбулаторен лист, дата на назначение, ЕГН на ЗЗОЛ, код на изследване, стойност на МДД. Цитираното извлечение е прието в съдебното заседание, състояло се на 23.02.2016 г. и не е било оспорено от процесуалния представител на жалбоподателя. Оспорване на извлечението не е извършено нито в определения от съда 10-дневен срок, нито в следващото съдебното заседание, състояло се на 26.04.2016 г., в което съдът е дал ход на делото, независимо че същото е отложено за друга дата. Съгласно чл. 193, ал. 1 ГПК заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. При това положение не може да възприета тезата на касатора, че извлечението от електронните отчети на изпълнителите на МДД е било оспорено. Не следва да бъде подкрепено и твърдяното пред първоинстанционния съд от процесуалния представител на жалбоподателя, че още в първото по делото съдебно заседание е оспорил цитирания документ, тъй като това заседание се е състояло се на 15.12.2015 г., т. е. преди представянето на цитираното писмено доказателство и казаното след даване ход по същество, че претендираната сума е изчислена въз основа на вътрешни документи, които се намират при ответника в електронните отчети на изпълнителите на медицинска помощ, но доказателства в тази връзка не са били представени, не представлява оспорване по смисъла на чл. 193 ГПК. Впоследствие, с определение № 300 от 18.01.2016 г., съдът е отменил определението си от 15.12.2015 г. за даване ход по същество и е върнал делото във фазата на събиране на доказателства, след което ответникът е представил извлечението от електронните отчети на изпълнители на МДД. При това положение, позовавайки се на цитираните отчети, съдът не е допуснал твърдяното от касатора процесуално нарушение. Оплакването, че СЗОК не е представила първичните документи - направленията за МДД, с изключение на 17 броя, независимо че с определения е била задължена да го стори, а съдът не само не е санкционирал ответника, но е изложил и мотиви в подкрепа на това процесуално поведение, е неоснователно. Съгласно чл. 66, ал. 3 ЗЗО, в редакцията й в сила от 07.08.2012 г., относима към спорния период, данните и документацията изисквана от НРД могат да се предоставят от изпълнителите на РЗОК и само на електронен или магнитен носител в съгласуван с НЗОК формат. Направлението за медико-диагностична дейност не съдържа подпис на пациента и съгласно чл. 82, т. 1 от НРД за медицинските дейности за 2014 г., изпълнителите на медицинска помощ не са задължени да ги съхраняват на хартиен носител и предоставят на НЗОК, а като финансово-отчетни документи и на основание чл. 82, т. 2 от цитирания рамков договор трябва да ги съхраняват в електронен вид в определен от НЗОК формат. При тази нормативна уредба, която не вменява в задължение на изпълнителите на медицинска помощ да представят на РЗОК/СЗОК направленията за медико-диагностична дейност след извършването им, то е практически невъзможно Касите да представят по делата всички направления, и липсва нормативно основание това да им бъде вменено в задължение. При това положение без значение е факта дали направленията не са били представени поради унищожаването им при наводняване на архивохранилището на СЗОК или защото не са им предоставени от изпълнителите. Цитираната по-горе нормативна уредба е била съобразена от първоинстанционния съд. Липсва твърдяното от касатора "манипулиране и извращаване на събраните доказателства". Освен това, видно от съдържанието им, направленията доказват извършени специализирани медицински дейности, което е на плоскостта на правоотношенията между Касата и изпълнителите им, а не факта на тяхното заплащане, което е от значение за делото, тъй като плащането формира размера на щетата за бюджета на НЗОК. В заключението на вещото лице Ю. Я. става ясно, че превишението на определените регулативни стандарти се установява от СЗОК не на базата на издадените МДД с направления бл. МЗ-НЗОК № 4, а съобразно броя (стойността) на реално изпълнените направления, отчетени от лечебните заведения - изпълнители на МДД пред СЗОК/РЗОК с техни електронни отчети и финансово-отчетни документи. Това означава, че в информационната система по чл. 66, ал. 1 ЗЗО се генерират данни след отчитане на дейностите по здравното обслужване и тяхното заплащане. В противен случай не биха попаднали в тази информационна система. Твърдението на касатора за ненадеждност на последната, не е от компетентността на съда, а на техническа експертиза, каквато не е поискана пред първоинстанционния съд. От икономическата експертиза се установява, че през III тримесечие на 2014 г. "Диагностично-консултативен център- XXIV -С." ЕООД е надвишило определените стойности на МДД, бл. МЗ-НЗОК № 4, със сумата 2077.76 лв., като са били съобразени резултатите от предходното тримесечие и допустимите превишения. Тази сума е същата, която СЗОК претендира да бъде възстановена с писмена покана изх. № 29-07-162 от 10.09.2015 г. Исканите от жалбоподателя изчисления на експерта относно превишените стойностти на МДД, без тези за ЯМР, не установяват, твърдяното от него, че в стойностите на МДД са включени и такива за ЯМР, които са били допълнително отпуснати. От становище № 1 от 15.06.2015 г. на постоянно действащата комисия за разглеждане на постъпили по реда на чл. 74, ал. 4 и чл. 76а, ал. 2 ЗЗО ( лист 18 от първоначалното дело) се установява, че в отговор на постъпили мотивирани искания, на лечебното заведение са отпуснати средства за 39 броя ЯМР на обща стойност 8372.52 лв., а в електронните отчети на изпълнителите на СИМП са отчетени 43 броя направления за ЯМР на обща стойност 9231.24 лв. По отношение на данните от спесификацията на "Диагностично-консултативен център-XXIV-С." ЕООД от м. септември 2014 г., от която не може да се направи извод за превишение на стойностите на МДД през III тримесечие на 2015 г., експертът е изразил изрични резерви, отразени на лист 7 от заключението. Жалбоподателят по първоначалното дело не е твърдял, нито е доказал, че през следващото IV тримесечие е компенсирал установеното превишение. В тази връзка отговорността по чл. 46, ал. 1 от индивидуалния договор, реализирана по реда на чл. 76а ЗЗО, правилно е била била преценена от първоинстанционния съд. Така изложените мотиви налагат извод за неоснователност на касационната жалба и обуславят оставяне в сила на оспореното решение. Страните не претендират присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,