Определение № 2634 от 14.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1902/2025 г.

Образувано е по частна жалба от „Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД срещу Определение № 25880 от 04.12.2024 г. постановено по адм. дело № 5720/2023 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отхвърлена молбата му по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 20269/17.10.2024 г. в частта за разноските. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, тъй като разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер с оглед представения договор за правна защита и съдействие и доказателствата за действително извършени разходи по водене на делото. Заявява, че не е съобразено дължимото ДДС. Моли определението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт, с който искането за присъждане на разноски да бъде уважено изцяло. Претендира за разноски по делото. Ответникът – Директора на РЗОК – Пазарджик, чрез пълномощника юрисконсулт С. Банкатев изразява становище за неоснователност на частната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, Върховният административен съд, шесто отделение, констатира следното: С решение № 20269/17.10.2024 г. г. по адм. дело № 5720/2023 г. на Административен съд – София град, е уважена жалбата на „Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД против Заповед за налагане на санкции № 13/РД-253С-128/06.04.2023 г., издадена от директора на РЗОК – Пазарджик, с която на “Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД, за нарушение на чл.421, ал.1, предл.първо, б.“б“ от НРД за МД за 2020-2022 г. във вр.чл.59, ал.11, т.1, предл.първо, б.“б“ и чл.59, ал.13, предл. първо от ЗЗО е наложена санкция „частично прекратяване на договора“. С решението, съдът е осъдил ответната страна да заплати на „Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД, разноски по делото, като е приел редуциран размер на възнаграждението за един адвокат в размер на 1600 лв., вместо претендирания 3480 лв., отчитайки направеното от ответната страна възражение за прекомерност и постановеното решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-438/22 г. По искане на „Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД за изменение на решение № 20269/17.10.2024 г. г. по адм. дело № 5720/2023 г. на Административен съд – София град, в частта за разноските, АССГ се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство определение, с което отхвърля искането за изменение на решението, в частта за разноските. За да постанови този резултат, АССГ приема, че при постановяване на решението, в частта за разноските е съобразил действителната фактическа и правна сложност на конкретния казус, обема и качеството на реално осъществената защита, броя на проведените съдебни заседания, обема на събрания доказателствен материал, като при съобразяване с установения минимален размер на адвокатското възнаграждение, визиран в чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1). При тези данни настоящият състав на Върховния административен съд, стигна до следните изводи: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. Правото на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт, след съответно искане и представяне на доказателства за извършените разходи. Размерът на дължимите разноски е правилно определен от първоинстанционния съд с оглед възражението на ответната страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, факта, че делото е без материален интерес, проведените съдебни заседания и неговата фактическа и правна сложност. Ето защо правилно първоинстанционния съд при съобразяване с решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-438/22 г. е приел, че претендираното адвокатско възнаграждение от 3480 лв. се явява прекомерно и следва да бъде намалено на 1600 лв., като е съобразен минималния размер, предвиден в Наредба № 1 и проведените съдебни заседания. Нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда процесуална възможност за страната, която дължи разноски, след възражение да заплати по преценка на съда за фактическата и правна сложност на спора само част от разходите за адвокат на насрещната страна. Предвид горното, съдът намира, че размерът на определеното от първоинстанционния съд възнаграждение напълно отговаря на характера на производството, на сложността на правните и фактически обстоятелства и установявания, и на обема на реално осъществените от адвокат Кръстев процесуални действия. Същевременно обаче с обжалваното определение АССГ не е съобразил разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1 и не се е произнесъл относно дължимото ДДС. При отчитане на минималното възнаграждение за подобни дела и проведените съдебни заседания, минималния размер на възнаграждението би бил 1500 лв. (чл.8 ал.3 и чл.14 ал.2 от Наредба № 1) По делото е определено възнаграждение в размер на 1600 лв. В случай, че ДДС се начисли върху това възнаграждение, то размера на същото по делото би бил съответно 1920 лв. с ДДС. В производството пред АССГ не е обсъден този аспект от претендираното възнаграждение на адвокат, като не са изложени доводи дали определеното възнаграждение включва ДДС или не. В случай, че в този размер от 1600 лв. е включен ДДС, то присъденото възнаграждение би било равно на 1333,33 лв., което е по-малко от минималния размер от горепосочената наредба, в какъвто смисъл се е аргументирал първоинстанционния съд. При съобразяване на последните обстоятелства настоящият касационен съдебен състав счита, че размерът на адвокатското възнаграждение е следвало да бъде намален на 1600 лв. без ДДС, съответно 1920 лв. с ДДС съгласно § 2а от Наредба № 1, поради което на това основание обжалваното определение е частично неправилно. По тези съображение обжалваното определение на АССГ следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде изменено решение № 20269/17.10.2024 г. г. по адм. дело № 5720/2023 г. на Административен съд – София град, в частта му за разноските, като размерът на присъдените разноски за адвокатското възнаграждение на „Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД бъде увеличен от 1600 лв. на 1920 лв. с ДДС. Така общият размер на присъдените разноски следва да бъде увеличен на 2720 лв. Искането за присъждане на разноски от страна на „Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД за настоящото производство е неоснователно и следва да се отхвърли. Производството по чл. 248 ГПК е част от съдебното производство, инициира се в определен от закона срок за допълване на вече постановен съдебен акт, относно разноските или за изменение на постановен съдебен акт, в частта относно присъдените разноски. Целта на съдебното производство е да се отстранят пропуски или грешки на съда, с оглед на което в това съдебно производство не се присъждат разноски на страните. Определенията на съда, постановени в производство по чл. 248 ГПК не са актове, с които се разрешава спор по същество. Произнасянето на съда е за изменение или допълнение на постановения вече съдебен акт за съответната инстанция, т. е не е допустимо кумулиране на нови задължения за разноски в производство за разноски, каквато е и трайната съдебна практика на ВАС и ВКС. Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски. Ето защо претендираните в това съдебно производство разноски не следва да се присъждат. По изложените съображения, и на основание чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,