Определение № 12363 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9823/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващи от АПК. Образувано е по касационна жалба с вх. №10985/15.07.2024 г., подадена от Национална Здравноосигурителна каса,представлявана от проф. М.М. –вр.и.д. Управител на НЗОК против решение № 8169/02.07.2024 г. по адм. дело № 9326/2023г по описа на ВАС,Шесто отделение с искане за отмяна на решението ,в частта с която НЗОК е осъдена да заплати на УМБАЛ Св.Иван Рилски ЕАД на осн. чл.86 ЗЗД и чл.46 т.3 ,чл.41 ал.1 от договор № 22-2451/22.05.2018г за сумата над 1742052,40лв,представляваща сума за вложени медицински изделия по КП и КПр за периода м.01.2020-м.12.2021г. С Решение № 8169/02.07.2024г по адм. дело №9326/2023г по описа на Шесто отделение на ВАС е оставена без разглеждане касационната жалба на Националната здравноосигурителна каса срещу Решение № 5357 от 10.08.2023 г., постановено по адм. дело № 7449/2022 г. на Административен съд – София-град в частта, с която искът на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Свети Иван Рилски“ ЕАД е отхвърлен за сумата над 1 742 052.40 лева до пълния предявен размер и е прекратено съдебното производство по адм. дело № 9326/2023 г. на Върховния административен съд в тази част; както и е оставено в сила Решение № 5357 от 10.08.2023 г., постановено по адм. дело № 7449/2022 г. на Административен съд – София-град в останалата част и са присъдени разноски.Обжалваемост на решението с характер на определение е предвидена единствено в частта му,с която е оставена без разглеждане касационната жалба на НЗОК и е прекратено производството по делото в тази му част,доколкото ясно е посочено в мотивната част на обжалваното понастоящем решение,че касационната жалба, насочена срещу решението на АССГ в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 1 742 052,40 лева до пълния предявен размер е недопустима. Съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В отхвърлителната част, обжалваният съдебен акт е благоприятен за касатора – НЗОК, тъй като исковата претенция до претендирания размер от 1 753 182.40 лева, е отхвърлена за сумата над 1 742 052.40 лева. Становище за недопустимост на касационното производство понастоящем заявява и ответника по касация- УМБАЛ Свети Иван Рилски ЕАД гр.София. При така изложените факти, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.Безспорно е,че същата е насочена към частта от съдебното решение по адм. дело № 9326/2023г по описа на ВАС,с която жалбата на НЗОК е оставена без разглеждане като недопустима,тъй като е насочена към тази част от първоинстанционния съдебен акт,която е благоприятна за касатора- НЗОК.По аргумент от чл.210 ал.1 от АПК допустимостта на касационния контрол е обусловена от неблагоприятния за подателя на касационния жалбоподател изход на първоинстанционното производство.В случая ,доколкото в посочената по горе част искът срещу НЗОК е отхвърлен за разликата над 1 742 052,40 лева до пълния предявен размер,то и за касатора понастоящем правен интерес от оспорване на това решение не съществува. Предвид изложените мотиви, касациона жалба с вх. №10985/15.07.2024 г. като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. На основание чл. 229, ал. 2 АПК, настоящото определение е окончателно. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия