Определение № 2951 от 13.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 702/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е по делото молба с вх. № 15238/10.09.2024 г., подадена от ответника по касация “СТОМАНА-ИНДЪСТРИ” АД, ЕИК[ЕИК], за изменение на определение № 2313/26.08.2024 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, като му се присъди претендираното за касационното производство адвокатско възнаграждение в размер на 30 000 лева. Представят се писмени доказателства, включително и доказателство за плащането на тази сума по банков път. Касаторите ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК[ЕИК], ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК[ЕИК], и “ДЗИ– ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК[ЕИК], подават отговори, като оспорват искането като неоснователно, тъй като не е своевременно доказано извършването на разхода. Третото дружество изтъква и че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно, предвид подадените идентични отговори на касационните жалби. В дадения срок касаторът “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК[ЕИК], не изразява становище по направеното искане. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, намира следното: Молбата за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските е допустима - подадена е от надлежна страна, в рамките на законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Към отговора на касационната жалба е бил приложен и списък по чл. 80 ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С определение № 2313/26.08.2024 г. по т.д. № 702/2024 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., не е допуснато до касационен контрол решение № 744/05.12.2023 г. по в.т.д. № 505/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, 13 състав, в обжалваната част. В същото е прието, че ответникът по касация има право на разноски в настоящото производство, които са своевременно поискани, но не е доказано извършването им – плащане на адвокатското възнаграждение по банков път съгласно приложената към отговора фактура от 29.02.2024 г. В случая доказателства, установяващи плащането на претендираното от ответника по касация възнаграждение на адвокат, не са ангажирани по делото до датата на проведеното закрито заседание в производството по чл.288 ГПК, с което е преклудирана възможността за това. Представянето на банков документ за плащането на адвокатския хонорар за първи път с разглежданата молба по чл. 248 ГПК не може да обоснове основание за присъждане на недоказаните своевременно разноски (така в определение № 106/02.04.2015 г. по т.д. № 3250/2014 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 80/18.03.2014 г. по т.д. № 1866/2013 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 29/22.01.2018 г. по гр.д. № 927/2017 г. на ВКС, ГК, III г.о.). По изложените съображения настоящият състав намира, че искането за изменение на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК в частта за разноските следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,