Определение № 60192 от 21.06.2021 г. на ВКС по д. № 1582/2021 г.

ВКС21.06.2021 г.докладчик Мария Иванова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ВРЪЩА молбата на Р. Д. за отмяна на вл. в сила въззивно решение на Плевенски окръжен съд по гр.д. №184/18 г. от 15.05.18 г., на осн. чл.304, ал.1,т.4 ГПК. Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на молбата на Р. Д. за отмяна на влязлото в сила решение на Плевенски окръжен съд по гр.д. №184/18 г. от 15.05.18 г., на осн. чл.303, ал.1,т.4 ГПК, като противоречащо на друго влязло в сила между същите страни решение на Плевенски окръжен съд по в.гр.д. №745/15 г. от 9.11.15 г., недопуснато до касационно обжалване с опр. на ВКС от 26.01.17 г. по гр.д. №3373/16 г. на трето г.о. Ответникът по молбата УМБАЛ Д-р Г. Странски” ЕООД, [населено място] я оспорва като недопустима и неоснователна. ВКС намира молбата за отмяна за недопустима поради следното: Разпорежданията за връщане на касационните жалби на молителката срещу решение по гр.д. №184/18 г. са влезли в сила на 10.09.19 г., съгл. опр. №372 по ч.гр.д. №2146/19 г. на ВКС, четвърто г.о. и на 15.10.18 г., съгл. опр. на ВТАС по ч.гр.д. №429/18 г. С опр. по ч.гр.д. №3424/20 г. от 23.11.20 г. на четвърто г.о., на което се позовава молителката е потвърдено определението на ВТАС, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Р. Д. срещу разпореждането от 3.08.20 г. по гр.д. №184/18 г. на Плевенски ОС за връщане на нейна молба за администриране на вече върната касационна жалба. От изложеното е видно, че заведената от Р. Д. на 26.02.21 г. молба за отмяна на вл. в сила решение по гр.д. №184/18 г. на Плевенски окръжен съд е подадена след изтичане на тримесечния срок от влизане в сила на това последно по см. на чл.305, ал.1,т.4 ГПК решение. Или молбата за отмяна подлежи на връщане като просрочена – ТР №7/31.07.17 г. ОСГТК, т.9. Налице е и друго основание за оставяне без разглеждане на молбата и връщането й на молителката. Молителката не е изложила надлежни твърдения за обосноваване на обективния идентитет в предмета на спора, разгледан с двете сочени като противоречащи си решения. Съгласно цитираното ТР №7/17 г., т.5, осн. по чл.303, ал.1,т.4 ГПК е налице при пълен субективен и обективен идентитет на предмета и страните по делата, както и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по които се формира СПН. Предмет на въззивното решение на Плевенски ОС по гр.д. №745/9.11.15 г. е законността на уволнението на ищцата, извършено със заповед №112/18.05.15 г. на изп. директор на ответника, а предмет на въззивното решение на Плевенски окръжен съд по гр.д. 184/18 г. е законността на уволнението на ищцата, извършено със заповед №229/4.09.17 г. на изп. директор на ответника. Ищцата с твърденията си не е обосновала пълен обективен идентитет в предмета на двата спора, нито различното разрешаване на правни въпроси, включени в предмета на всяко от делата, по които се формира СПН. Поради изложеното и с оглед на разясненията в ТР №7/17 г., т.9 и 10, ВКС на РБ, трето г.о.

Цитирани разпоредби

4