Определение № 4459 от 30.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4867/2022 г.

Производство по чл.257 ГПК. Образувано е по молба с вх.№11567/14.12.2022год., подадена от Ж. М. С. за определяне на срок при бавност по чл.255 и сл. на ГПК. Молителят поддържа, че Апелативният съд- Б. не се е произнесъл по исканията му по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от всички държавни такси и съдебни разноски, направени в частна жалба с вх.№2267/07.03.2022год. и по частна жалба с вх.№5433/08.06.2022год., както и по исканията в същите частни жалби за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в безплатна адвокатска защита, отнасящи се до ч. гр.дело №442/2021год. на Апелативен съд-Б.. Моли да се определи срок не по-дълъг от три дни за произнасяне по исканията му. Бургаският апелативен съд, пред който е образувано ч. гр.дело №442/2021год. и по което са постъпили подадените частни жалби от молителя, съдията докладчик от апелативния съд е изпратил становище по молбата по чл.255 ГПК, в което посочва, че производството по делото е образувано по молба от Ж. С. по чл.257 ГПК и трета поред по делото. Посочва, че независимо, че частните жалби са недопустими поради това, че са насочени срещу акт по чл.257 ГПК, който не подлежи на обжалване с определение №486/16.11.2022год. съдът е освободил молителят от заплащане на държавни такси, както и във връзка с указания в разпореждане на ВКС по върната преписка на Апелативен съд Б. е в процес на администриране. Смята, че поведението на молителя е поредица недопустими процесуални действия и изразява становище за неоснователност на настоящата молба за бавност. Върховният касационен съд, ГК, като взе предвид изложеното в молбата и данните по делото, приема следното: Молбата по чл.255, ал.1 ГПК е подадена от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна. Производството по ч. гр.дело №442/21год. е образувано пред Бургаския апелативен съд пред който е подадена молба от М. К. С.- частен жалбоподател по ч. гр.дело №848/2021год. на Бургаски окръжен съд/ починала на 09.11.2021год. и на нейно място конституиран като страна нейния наследник по закон Ж. М. С./ с искане да са определи срок за произнасяне от БОС по искане за прекратяване на правната помощ, предоставена на М. С.. С определение №347/13.10.2021год. Апелативният съд Б. е оставил без уважение молбата по чл.255 ГПК, като е посочил, че определението му е окончателно. Срещу определението на апелативния съд е постъпила частна жалба от 05.11.2021год., поддържана и от молителя Ж. М. С.. С разпореждане №55 от 25.01.2022год. е върната, подадената частна жалба от 05.11.2021год. като недопустима и срещу този акт на съда е подадена частна жалба с вх.№2267 от 07.03.2022год. до ВКС. В частната жалба Ж. С. е направил искане да бъде освободен от заплащане на държавни такси и разноски, както и е поискал предоставяне на правна помощ по делото. С разпореждане №308 от 17.05.2022год. администриращият частната жалба съдия е оставил без уважение исканията за освобождаване от заплащане на държавна такса и за предоставяне на правна помощ. Срещу така постановеното разпореждане е подадена частна жалба с вх.№5433 от 08.06.2022год. от Ж. С., в която е направено и искане за освобождаване от държавна такса и разноски по делото, и за предоставяне на правна помощ. С разпореждане №327 от 30.05.2022год. на съда е отменено разпореждането от 17.05.2022год. В тази връзка с разпореждане №354 от 10.06.2022год. е върната частна жалба с вх.№5433 от 08.06.2022год. С определение №486 от 16.11.2022год. Бургаският апелативен съд е освободил молителят Ж. С. от задължението за внасяне на държавна такса в размер на 15лв. по депозираната от него частна жалба с вх.№2267/07.03.2022год. до ВКС. С определение №533 от 15.12.2022год. Бургаският апелативен съд е оставил без уважение молбата на Ж. С., инкорпорирана в частна жалба №2267/07.03.2022год. да му бъде предоставена правна помощ за процесуално представителство по жалбата. Определението подлежи на обжалване с частна жалба, но няма данни по делото определението да е връчено на молителя. При тези данни по делото не се констатира непроизнасяне на апелативния съдия, администриращ частна жалба с вх. №2267 от 07.03.2022год. и частна жалба с вх.№5433 от 08.06.2022год. по исканията за освобождаване от внасяне на държавни такси и по искането за предоставяне на правна помощ по същите. Независимо от забавянето в произнасянето на съда по исканията, включително и след като е постановено връщане на преписката от ВКС за произнасяне по искане за правна помощ, съдържащо се в частната жалба от 07.03.2022год. е налице произнасяне по искането за освобождаване от държавна такса с определение от 16.11.2022год. и преди подаване на молбата за определяне на срок при бавност, както и е налице произнасяне с определение от 15.12.2022год. по искането за предоставяне на правна помощ по делото. След като втората частна жалба от 08.06.2022год. е върната съдът е изложил мотиви, че не дължи произнасяне отново по искането в нея за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ по същата. В тази връзка евентуалното забавяне при произнасяне по двете искания е отстранено и указания с оглед на чл.257, ал.2 ГПК не следва да бъдат давани. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд