Определение № 2766 от 02.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1573/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Подадени са две молби за отмяна на влязлото в сила решение на ОС -Варна от 22.11.2024г. по в.гр.д. № 1609/2024г., с което е отменено частично решение № 1883/23.05.24г. по гр.д. № 16556/22г. на РС - Варна, и са уважени предявените от И. Т. М., конституирана по реда на чл. 227 ГПК като универсален правоприемник на Т. Г. М., починал в хода на процеса, срещу „СИМА“ ООД, обективно кумулативно съединени осъдителните искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 125, ал. 2, вр. ал. 3 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 9 736,75 лева, представляваща остатък от неизплатена главница - дължимата вноска по договор за изплащане на дружествен дял, сключен на 31.03.2014 г., ведно със законната лихва, както и сумата от 191,59 лева, представляваща обезщетение за забава, измеримо със законната лихва, начислена върху вземането за главница в размер на 9 736,75 лева за периода от 06.10.2022 г. до 16.12.2022 г., като е потвърдено решението в останалата му част за частично отхвърляне на иска по чл. 86 ЗЗД. С решението е обезсилено решението на първоинстанционния съд по евентуално предявените искове, като в тази част е прекратено производството по делото. Молителят „Сима“ ООД твърди, че първоначалният ищец Т. Г. М. е починал в хода на производството / на 16.10.2023г./ и съдът конституирал като негов правоприемник – дъщеря му – И. М.. Сочи, че с протокол за обявяване на саморъчно завещание рег. №1413/27.02.2025г. на нотариус А. Г. било обявено саморъчно завещание от ищеца Т. М., с което той завещавал при равни квоти на дъщеря си – И. М. и на лицето Т. Н. Г. цялото си движимо и недвижимо имущество, включително и вземанията по процесния договор. Молителят счита, че горецитираното завещание съставлява ново обстоятелство и ново писмено доказателство от съществено значение за делото по смисъла на чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК, което му е станало известно след постановяване на решението по делото. Поддържа, че лицето Т. Н. Г. не е участвало като страна по делото, поради което е налице и хипотезата на чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. Предвид така изложените доводи претендира отмяна на решението на посочените две основания. Втората молба за отмяна с вх.№43687/16.05.2025г. е подадена от Т. Н. Г., който твърди, че с протокол за обявяване на саморъчно завещание рег. №1413/27.02.2025г. на нотариус А. Г. е обявено саморъчно завещание от първоначалния ищец по делото - Т. М., с което той завещавал при равни квоти на дъщеря си – И. М. и на него - Т. Г., цялото си движимо и недвижимо имущество, включително и вземанията по процесния договор, за присъждане на които е постановено решението на ОС - Варна. Молителят счита, че горецитираното завещание съставлява ново обстоятелство и ново писмено доказателство от съществено значение за делото по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа, че не е участвал по делото, поради което е налице и хипотезата на чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. В молба – уточнение с вх.№17651/30.09.2025г., в изпълнение на указанията на съда, сочи, че за постановеното решение узнал в разговор с управителя на „Сима“ ООД – П. Г. в началото на март 2025г. По така изложените мотиви и на двете основания - чл. 303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК претендира отмяна на влязлото в сила решение. Ответницата по молбите - И. Т. М. оспорва двете молби в общ отговор от 17.07.2025г., подаден чрез процесуалния й пълномощник – адв. З. И.. Сочи, че молбите са допустими, но неоснователни. Твърди, че Т. Н. Г. е един от собствениците на фирмата „Сима“ ООД и като такъв е знаел за т.нар. „саморъчно завещание“ от баща й. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение, намира, че молбите за отмяна следва да бъдат допуснати до разглеждане. Молбите са подадени от заинтересовани страни. Молителят „Сима“ ООД е ответник в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се претендира, а молбата от Т. Н. е от трето лице, което поддържа, че се легитимира със завещание като наследник на починалия ищец. Молбите за отмяна имат за предмет влязло в сила съдебно решение. Молбите отговорят на установените в чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК във вр. с чл. 306, ал.1 ГПК нормативни изисквания. При преценка за спазване на срока по двете молби, съдът намира следното: Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок от узнаване на решението. Съгласно чл. 305, ал.1, т.1 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърденията за ново обстоятелство и ново доказателство са свързани с обявяването на саморъчното завещание на Т. М., извършено с протокол рег. №1413/27.02.2025г. на нотариус А. Г., като молбата на страната по делото „Сима“ ООД е в срок от твърдяното узнаване за завещанието. Доводите на ответницата - И. Т. М. за по-ранно узнаване за завещанието, не са подкрепени с ангажирани доказателства. Следователно молбата на „Сима“ ООД за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е допустима и следва в тази й част да бъде насрочено открито съдебно заседание. Настоящият съдебен състав намира, че молбата на „Сима“ ООД в частта й, в която се претендира отмяна на решението на основание чл. 305, ал.1, т.5 ГПК е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане в тази част. Молителят е страна по делото, решението по което претендира да бъде отменено и следователно с постановяването му и обявяването на същото в деловодната система се счита уведомен за решението. Решението е постановено на 24.11.2024г. / с полагането на последния електронен подпис/, а молбата за отмяна от „Сима“ ООД е подадена на 15.05.2025г., т.е. извън тримесечния срок и е просрочена. Наред с горното молбата за отмяна се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като не съдържа надлежни твърдения за наличие на соченото в нея основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК по отношение на молителя „Сима“ ООД, в който смисъл е и разрешението, дадено в т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 7/2014 г., ОСГТК. Общото между отменителните основания, групирани в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото и по този начин не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности за ефективна защита в процеса. Такива твърдения относно нарушени процесуални права на страната - ответник по исковете „Сима“ ООД няма в молбата, а се твърди неучастие на трето лице / Т. Г./, различно от молителя. Позоваването на нарушено право на участие на трето лице представлява упражняване на чужди процесуални права, което съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК е недопустимо и не би могло да обоснове отмяна на влезлия в сила съдебен акт. В чл. 304 ГПК е предвидена изрична възможност за защита на третото неучаствало като страна в исковия процес лице и само това трето лице може да се позове на нарушение на неговите права и да иска отмяна. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в определение № 617/06.03.2018г. по ч.т.д. №336/2018г. на ІІ т.о. на ВКС, опр. №177/02.08.2022г. по ч.гр.д. №1781/2022г. на ВКС, 2 г.о. и др. Предвид горното в частта по искането за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК молбата на „Сима“ ООД се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Молбата за отмяна, подадена от Т. Н. Г. в частта й, в която се претендира отмяна на решението на основание чл. 305, ал.1, т.1 ГПК се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Според чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Молителят Т. Н. не е участвал в производството по делото и не е конституиран като страна в процеса, поради което няма как да се позовава на неизвестни му или новооткрити доказателства. Неговата молба ще бъде разгледана на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и ако бъде приета за основателна, при новото разглеждане на делото би могъл да упражни правата си. Предвид горното настоящият състав намира, че следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането на молбите за отмяна в съответните части, като бъдат оставени без разглеждане частично съобразно гореизложените мотиви. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо търговско отделение