Определение № 3866 от 01.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1008/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Подадено е искане от "Транс Груп Интернешънъл" ЕООД, чрез процесуалния му представител, за допълване на определение № 1774 от 15.02.2024 г. по адм.д. № 1008/2024 г., по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските. Сочи се, че в съдебния акт липсва произнасяне относно разноските, които са претендирани своевременно. Излагат се доводи, че правилото на чл. 248 ГПК се прилага по отношение на всички категории актове, с които приключва съдебноадминистративното производство. Предмет на делото е законосъобразността на определението на административния съд за спиране на производството по делото и при възстановяване на производството административният съд ще се произнесе по същество на спора, което не включва преценка за дължимост на разноските пред ВАС. Ответната стана е представила писмен отговор. Искането е процесуално допустимо, подадено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК. Разгледано по същество е неоснователно. С определение № 1774 от 15.02.2024 г. по адм.д. № 1008/2024 г. по описа на Върховния административен съд е оставена без разглеждане частната жалба на директора на Агенция "Пътна инфраструктура", срещу определение срещу определение № 1104 от 28.11.2023 г. по касационно административно наказателно дело № 1234/2023 г. по описа на Административен съд Хасково и е прекратено производството по делото. Към настоящият момент определението не е влязло в сила, тъй като има подадена частна жалба. В производството по делото от ответната страна е представен писмен отговор и са претендирани разноски в размер на 600 в., които не са присъдени с определението. Искането за присъждане на разноски е неоснователно. Въпреки, че по някои дела са присъдени разноски, понастоящем в практиката на Върховния административен съд, Седмо отделение, се приема, че тези разноски следва да се присъдят от административния съд при постановяване на решението по делото от административния съд. Мотивите са, че с нормата на чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съгласно която във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, но разпоредбата на чл. 81 ГПК следва да се тълкува систематично, във връзка с предходния текст на чл. 80 ГПК, обуславящ правомощието на съответната инстанция да се произнесе по едно надлежно заявено искане за присъждане на разноски "до приключването на последното заседание" пред нея. В настоящия случай постановеният съдебен акт е определение, с което е спряно производството по делото. С този акт не се решава спорът по същество. По разноските следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва делото. Може да се обсъжда въпроса дали по искането за присъждане на разноски се прилага субсидиарно ГПК или АПК, прилага ли се чл. 226, ал. 3 АПК, след като за касационното производство по ЗАНН се прилага глава Дванадесета АПК, освен това производството пред ВАС е административно, а производството пред административния съд - административнонаказателно. Независимо от това, не е преклудирана възможността за присъждане на разноски. Като има предвид изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение