Определение № 9822 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8845/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Столичен общински съвет, с адрес гр. София, ул. Московска №33 против Определение № 20992/ 27.05.2026 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 6183/2026 г., в частта, в която спира производството по адм.д. № 6183/2026 г. по описа на АССГ, висящо по жалба от С. М. против Решение № 248 на Столичен общински съвет прието на 22.04.2026г по Протокол № 59 на СОС т.1, В ЧАСТТА МУ, с която: по т.1 освобождава С. Ц. М. от длъжността „изпълнителен директор“ и член на съвета на директорите на [заличен текст] без да го освобождава от отговорност, до приключване на производството по Тълкувателно дело № 6/2023 г. на Общото събрание на Първа и Втора колегии на Върховния административен съд с постановен акт. Поддържа, че постановяването на тълкувателен акт по посоченото тълкувателно дело, образувано пред Върховен административен съд, не е преюдициално за разрешаването на правния спор, с който е сезиран първоинстанционния административен съд. На следващо място посочва, че Решение № 248 на Столичен общински съвет прието на 22.04.2026г по Протокол № 59 на СОС в обжалваните части не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК, а възникналите мандатни правоотношения между членовете на съвета на директорите на лечебното заведение, регистрирано като ЕАД и самото юридическо лице, не са административноправни, а субектите са равнопоставени, защото в случая се касае за решение на орган на управление на публично предприятие. С оглед на релевираните доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаторът моли съдът да отмени порочното определение на АССГ в посочените части. Ответникът – С. Ц. М. в срока по чл. 232 АПК е подал писмено възражение, в което изразява становище, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение на Административен съд София – град в посочените части е правилно. Частната жалба срещу определението на АССГ, в частта с която производството по делото е спряно е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна - адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение в посочените части и да спре производството по делото, Административен съд София – град приема, че има аналогия по спорните въпроси, които следва да се разрешат със съдебен тълкувателен акт и тези, на които се дължи отговор по предизвикания правен спор относно допустимостта на жалба срещу решение на Общинския съвет, когато последния действа или не като административен орган или орган на власт или като гражданскоправен субект, в качеството му на принципал на капитала на търговско дружество с общинско участие в условията на ЗПП и ППЗПП. Съдът се позовава на чл. 63, ал. 3 от Закона за лечебните завадения (ЗЛЗ), според който текст членовете на органите на управление и контрол на държавните и общинските лечебни заведения и на лечебните заведения с държавно и/или общинско участие в капитала, които са публични предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия, се избират и назначават след провеждане на конкурс по реда на Закона за публичните предприятия. Изхождайки от това разбиране относно управлението и контрола върху публичните предприятия по ЗЛЗ административният съд заключава, че по пътя на аналогията СОС като публичен орган, е обвързан в процедури по назначаване на органи на управление на публично търговско дружество в условията на ЗПП и ППЗПП, поради което спира производството по делото до постановяване на окончателен съдебен акт. Определението е неправилно. Обжалваното Решение № 248 на Столичен общински съвет прието на 22.04.2026 г. по Протокол № 59 на СОС т.1, в частта му, с която: по т.1 освобождава С. Ц. М. от длъжността „изпълнителен директор“ и член на съвета на директорите на [заличен текст] без да го освобождава от отговорност, следва да бъде преценено дали съдържа белезите на индивидуален административен акт от гледна точка на допустимостта на оспорването на акт по съдебен ред. По делото не е спорно, че пред ВАС е образувано и е висящо Тълкувателно дело № 6/2023 г. за приемане на тълкувателно решение по следните въпроси: "1. При провеждане на конкурсна процедура за избор и назначаване на членове на органи за управление и контрол на публични предприятия по реда на Закона за публичните предприятия и на Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия, действа ли министърът в качеството му на орган, упражняващ правата на държавата в публичното предприятие, като административен орган и като орган на власт или като гражданскоправен субект в качеството му на собственик на капитала на търговското дружество? 2. Актовете на министър при провеждане на конкурсна процедура за избор и назначаване на членове на органи за управление и контрол на публични предприятия представляват ли административни актове, които подлежат на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс?". При преценката по чл. 154а, ал.1, т. 7 АПК следва да се съобрази, че поставеният преюдициален въпрос по Тълкувателно дело № 6/2023 г. на ВАС е във връзка с актове на министър в качеството му на орган, упражняващ правата на държавата в публичното предприятие при провеждане на конкурсна процедура за избор и назначаване на членове на органи за управление и контрол на публични предприятия по реда на Закона за публичните предприятия и на Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия. По настоящото дело липсва такъв спор, доколкото по делото няма данни за започване и провеждане на конкурсна процедура по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПП. Освен това, преюдициалност е налице само при наличие на спор с предмет, разрешаването на който би било от значение за правилното решаване на висящия пред съда, който извършва преценката, спор. Такава връзка в случая не е налице, тъй като предмет на Тълкувателно дело № 6/2023 г. на ВАС е ограничен кръг от актове на министърът в качеството му на орган, упражняващ правата на държавата в публичното предприятие по провеждане на конкурс, но не и тези актове, които касаят въпросите от компетентността на общото събрание на съдружниците/акционерите в едноличните публични предприятия. В случая решението за избор на изпълнителен директор и членове на съвета на директорите на [заличен текст], е прието на основание чл. 21, ал.1, т.6, 8, 9 и ал.2 на Закона за местното самоуправление и местната администрация чл. 219, ал.2, чл. 221, т.4, чл. 262 и сл. от Търговския закон, и чл. 263т, ал. 2 от Търговския закон. В разпоредбата на чл. 221 от ТЗ са посочени въпросите, по които е компетентно общото събрание на акционерите в ЕАД, като сред тях не е предвидено вземане на решение за провеждане на конкурсна процедура за избор и назначаване на членове на органи за управление и контрол. Следователно тези решения са специфични за органа, упражняващ правата на държавата в публичните предприятия по ЗПП и не са присъщи за тези решения, които той взема от името на общото събрание на акционерите в ЕАД. Ето защо липсва връзка между решенията, които органа, упражняващ правата на държавата в публичните предприятия по ЗПП взема за провеждане на конкурсна процедура за избор и назначаване на членове на органи за управление и контрол и тези решения, които той взема от името на общото събрание на акционерите в ЕАД. Преюдициалност е налице само при наличие на спор с предмет, разрешаването на който би било от значение за правилното решаване на висящия пред съда, който извършва преценката, спор. Такава връзка в случая не е налице, тъй като предмет на Тълкувателно дело № 6/2023 г. на ВАС е ограничен кръг от актове на министърът в качеството му на орган, упражняващ правата на държавата в публичното предприятие по провеждане на конкурс, но не и тези актове, които касаят въпросите от компетентността на общото събрание на съдружниците/акционерите в едноличните публични предприятия (В този смисъл е и Определение № 12515 от 05.12.2025 г. по адм. д. № 11098/2025 г., VІ отд. на ВАС). Като е достигнал до различни правни изводи, Административен съд - София-град е постановил неправилен съдебен акт за спиране на производството, който следва да бъде отменен, а делото - върнато на същия съд за продължаване на производството. Така мотивиран и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение