Определение № 299 от 12.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1839/2020 г.

Производство по чл.278, във вр. с чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба на М. Д. Д. чрез адвокат Д.С. срещу разпореждане от 02.06.2020 г. по ч.гр.д. № 161/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което се връща частната му жалба с вх.№ 5058 от 25.03.2020 г. срещу определение № 768/10.05.2020 г. по делото, поради неотстраняване в срок на нередовностите в нея. Според жалбоподателя, разпореждането е постановено в противоречие на закона, при съществени нарушения на процесуалния закон и от незаконен състав, с оглед на което следва да бъде отменено. Отделно поддържа, че е изпълнено изискването за представяне на молба с касационните основания и другите указания на съда и прави „искане за преюдициално запитване до Европейския съд за гледане на настоящото дело в друг съд равен на съда ВКС в друга държава поради мафията в съдебната система в България“. Настоящият състав на ВКС намира, че разпореждането на въззивния съд подлежи на касационно обжалване по чл.274 ал.2 ГПК, тъй като с него се прегражда по-нататъшното развитие на делото. За да постанови разпореждането, въззивният съд приема, че не са били изпълнени неговите указания за отстраняване на нередовностите в подадената частна жалба и не е била приподписана от посочения в нея адвокат Д.С., поради което същата подлежи на връщане. Доводите на частния жалбоподател по същество не могат да бъдат споделени поради следното: Преди постановяването на всеки акт, съдът е длъжен да прецени процесуалната допустимост на искането и след това да се произнесе по неговата основателност. Проверката за редовност на подадената жалба е служебно задължение на администриращия съд, чийто акт се обжалва, който следва да прецени дали правото на жалба принадлежи на лицето, от чието име изхожда жалбата и дали надлежно е упражнено, съгласно изискванията на чл.7, ал.1, вр.с чл.275, ал.2 ГПК. Изводите на въззивния съд са правилни и съобразени с изискванията на закона. Когато констатира нередовности в депозираната частна жалба, съдът следва служебно да инициира процедура по уведомяване на лицето, от чието име изхожда, за да бъдат отстранени допуснатите нередовности, като при бездействие или неотстраняването им в срок, нередовната жалба подлежи на връщане. В случая, съдията-докладчик изрично е дал указания на жалбоподателя, за които той е надлежно уведомен, но не ги е изпълнил в цялост, поради което правилно съдът е достигнал до извод, че частната жалба следва да се върне като нередовна. Искането за преюдициално запитване също е несъстоятелно, тъй като прилагането на процесуалните норми за компетентността на българския съд и подсъдността на висящия правен спор, не предполагат необходимост от запитване до Европейския съд, още повече, че липсва основание за отстраняване членовете на съдебния състав на ВКС по конкретния спор. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.