Определение № 7843 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4219/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. Т. Т. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител – адвокат В. Василева от Адвокатска колегия Варна срещу определение № 2978 от 10 март 2026 год. постановено по адм. дело № 460/2026 год. по описа на Административен съд гр. Варна. С обжалваното определение административният съд е оставил без уважение искането на П. Т. Т. за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № 3425 от 20 октомври 2025 год. на кмета на Община Варна. С частната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение като се прави искане за отмяната му и произнасяне по същество като бъде уважено искането му за спиране изпълнението на обжалвания от него административен акт до влизане в сила на решението по съществото на делото. Ответникът по делото – кметът на Община Варна, действащ чрез юрисконсулт З. Патаре, в писмен отговор на частната жалба изразява становище, че същата е неоснователна, а обжалваното определение е правилно, обосновано и законосъобразно. По подробно изложени доводи прави искане съда да остави частната жалба без уважение. Върховният административен съд, седмо отделение, счита частната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения: Производството по делото пред Административен съд гр. Варна е образувано по оспорване на заповед № 3425 от 20 октомври 2025 год. на кмета на Община Варна по няколко съединени жалби със различен предмет както следва: По жалба на „Маджуров енд партнърс“ ООД, ЕИК 200141184, гр. Варна, ул. „Веслец“ № 36, представлявано от управителя И. В. М., подадена чрез адв. А. Вичев, срещу заповедта, в частта, с която е въведен режим за кратковременно платено паркиране „Зелена зона“ в определената със заповедта Подзона 1; По жалба на В. С. С., с [ЕГН], с постоянен адрес в гр. Варна, подадена чрез адв. Х. Г.-Джавгова, срещу заповедта, в частта, с която е въведен режим за кратковременно платено паркиране „Зелена зона“ в определената със заповедта Подзона 1. В същата жалба е формулирано искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта; По жалба на М. Г. Я., с ЕГН 491191043, от гр. Варна; Д. П. Д., с [ЕГН], от гр. Варна; Ц. К. З., с [ЕГН], от гр. Варна; Д. Д. М., с [ЕГН], от гр. Варна; Е. Х. Т., с [ЕГН], от гр. Варна; П. С. Д., с [ЕГН], от гр. Варна; П. К., с [ЕГН], от гр. Варна; А. И. Г., с [ЕГН], от гр. Варна; М. Д. С., с [ЕГН], от гр. Варна; Л. П. К., с [ЕГН], от гр. Варна; П. Д. Д., с [ЕГН], от гр. Варна; Е. К. К., с [ЕГН], от гр. Варна; Л. С. Л., с [ЕГН], от гр. Варна, [жк], подадена чрез адв. Х. Г. – Джавгова в частта в която е въведен режим „Зелена зона“ за кратковременно платено паркиране в Подзона 7. В същата жалба е формулирано искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта. Предмет на произнасяне в производството по адм. дело № 460/2026 год. са били исканията с предмет спиране на предварителното изпълнение на заповед № 3425 от 20 октомври 2025 год. на кмета на Община Варна, направени в жалбите, подадени от всички горепосочени жалбоподатели, с изключение на „Маджуров енд партнърс“ ООД гр.Варна. Административният съд е приел, че обжалваната заповед представлява общ административен акт, като допуснатото предварително изпълнение е по силата на закона. Съответно неправилно е разпоредено в административния акт допускане на предварително изпълнение с правно основание чл. 60, ал. 1 АПК. В този случай, приемайки, че допуснатото предварително изпълнение е по силата на закона, съдът е констатирал, че приложима е разпоредбата на чл. 180, ал. 2 АПК, съгласно която съдът може да спре допуснатото по силата на закон предварително изпълнение по реда на чл. 166, ал. 2 и 3 АПК. За да остави подадените искания без уважение, съдът е приел, че посочените от жалбоподателите основания за спиране на предварителното изпълнение са били недоказани и сами по себе си не са съизмерими с обществения интерес и преследваната цел с въвеждането на „Зелена зона“ в гр.Варна. Прието е също, че жалбоподателите ( в това число и частният жалбоподател ) не са успели да докажат, че евентуалните вреди, които биха им били нанесени, надхвърлят обществения интерес, който обжалваната заповед преследва. Също така, съдът е приел, че твърдените вреди не са значими или трудно поправими. Въз основа на гореизложеното съдът е обосновал извод, че искането за спиране на предварителното изпълнение е неоснователно и като такова го е отхвърлил. Обжалваното определение в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. В настоящото производство обхватът на спора се ограничава до обжалвания с частната жалба от П. Т. Т. първоинстанционен съдебен акт – определение № 2978 от 10 март 2026 год. постановено по адм. дело № 460/2026 год. по описа на Административен съд гр. Варна. В искането си за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалваната заповед, настоящият частен жалбоподател е посочил че с предварителното изпълнение на заповедта е вероятно възможно да бъдат засегнати икономически интереси на неограничен кръг лица. Това са съображенията му за да се направи процесното искане пред състава на Административен съд гр.Варна. Съдът правилно е приел, съобразявайки се с указанията, дадени в определение № 1540 от 11 февруари 2026 год. постановено по адм. дело № 12365/2025 год. по описа на ВАС, че обжалваният административен акт е общ и съгласно нормата на чл.180, ал.1 АПК оспорването му не спира изпълнението. Същото може да бъде спряно от съда на основанията и по реда на чл.166, ал.2 и 3 АПК. Безспорно е, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила общ административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресатите на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила административен акт. Безспорно е също, че това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресатите, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспенсивен ефект. Какви са били мотивите му за изключението от установения общ принцип на суспенсивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към възможността съдът да спре предварителното изпълнение. Независимо от допуснатото по силата на закон предварително изпълнение, за да не лиши правото на съдебна защита от ефект законодателят е предвидил възможност съдът да спре предварителното изпълнение. Предпоставките, при които това може да стане, са нови факти и обстоятелства, такива, които са настъпили след издаването на акта, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Нищо друго. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на жалбоподателя, тъй като става въпрос за изключение от този основен принцип в административният процес. Частният жалбоподател твърди, че оспореният пред съда общ административен акт вероятно е възможно да бъдат засегнати икономически интереси на неограничен кръг лица. Или на първо място самият частен жалбоподател не сочи вредите който лично за него ще настъпят от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № 3425 от 20 октомври 2025 год. на кмета на Община Варна. Не може да се въвеждат твърдения от името на неограничен кръг лица, каквито са доводите в сезиращото съда искане. И на второ място видно от доказателствата по делото частният жалбоподател не е ангажирал никакви доказателства, които да установяват новонастъпили факти и обстоятелства след издаването на оспорения акт, въз основа на които да може да се обоснове извод за значителни или трудно поправими вреди от самото предварително изпълнение. По изложените по-горе съображения, частният жалбоподател, както обосновано приема първоинстанционният съд, не е доказал наличието на значителна или трудно поправима вреда, която предварителното изпълнение на оспорената заповед му причинява, поради което изводът на съда за неоснователност на искането е правилен. По довода в частната жалба относно непроизнасянето на съда относно допуснатото от органа предварително изпълнение по силата на чл.60, ал.1 АПК. В мотивите си съдът е приел, че неправилно е разпоредено в административния акт допускане на предварително изпълнение с правно основание чл. 60, ал. 1 АПК. Приема се също, че посоченото основание по чл.60, ал.1 АПК е без правно значение при положение че законодателят е предвидил предварително изпълнение по силата на закона. Действително частният жалбоподател е направил искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорваният пред съда административен акт, без да се прави уточнение дали се оспорва изричното разпореждане на органа по чл.60, ал.1 АПК или се иска спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. При това положение съдът е дължал произнасяне и по двете основания, което не е направено с изричен диспозитив, което означава че състава на Административен съд гр.Варна не се е произнесъл по цялото заявено пред него искане. Съгласно чл. 176, ал. 1 АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Разпоредбата на чл. 176 АПК е приложима в съдебното производство по глава тринадесета на основание чл. 236, вр. с чл. 228 от АПК, поради което следва изводът, че чл. 176 от АПК се прилага, както за съдебните решения, така и за постановените от съда определения. Цитираната по-горе разпоредба на чл. 176, ал. 1 от АПК предоставя процесуална възможност за отстраняване на непълноти в съдебния акт и намира приложение само тогава, когато този акт е действително непълен, когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване, предмет на частната жалба, какъвто безспорно е настоящият случай. По делото обаче липсва проведена надлежна процедура за допълване на процесното определение, поради което настоящият състав на седмо отделение няма годен предмет на инстанционна проверка в настоящото производство. По довода в частната жалба относно компетентността на органа издал обжалваната заповед. По делото има ангажирани писмени доказателства – заповед № К-016 от 01 септември 2025 год. издадена от кмета на община Варна, която от формална гледна точка установява компетентност на органа издал оспореният административен акт. Доколко тази заповед обосновава компетентност на органа е въпрос по съществото на спора. Относно твърдението в частната жалба за нарушена процедура при издаването на оспореният пред съда административен акт е също довод по съществото на спора и по този въпрос дължи произнасяне състава на Административен съд гр.Варна. Този довод също не може да бъде предмет на обсъждане в настоящото производство. Водим от изложеното, правилно административният съд е извел, че не е налице основание за спиране действието на оспорения общ административен акт, с оглед обоснования от значимостта на засегнатите ценности и характер на обществения интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същия интензитет на значимост. Определението в обжалваната му част е правилно и не страда от релевираните с частната жалба пороци. Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение