Решение № 8506 от 03.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1129/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Т. В. от гр. Карлово, чрез процесуален представител против решение № 10515/24.11.2025 г. по адм. дело № 2088/2025г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 3АП-00895/28.08.2025 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите/ИАГ/. С цитираната заповед на основание чл. 239, ал. 1, т. 6 и чл. 240, ал. 2 от Закона за горите /ЗГ/, А. В. е отписан от публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика по чл.235 от ЗГ и е обявено за невалидно удостоверение № 1950-1/27.04.2012 г., ведно с всички права, произтичащи от него. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба, в писмени бележки и съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски. Ответникът- изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АС – Пловдив е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Посочил е, че в административната процедура е допуснато нарушение на чл. 26 от АПК, но то не е съществено. По отношение материалната законосъобразност на акта съдът е счел, че разпоредбата на чл. 239 ЗГ е императивна и органът упражнява правомощията си в условията на обвързана компетентност, като в съдебното производство по обжалване на процесната заповед не могат да се разглеждат възражения относно пороци в административно-наказателното производство. Решението е правилно. Предвид безспорно установените факти по делото, а именно- на 19.03.2024 г. А. В. е издал позволително за сеч в нарушение на ЗГ - чл. 257, ал. 1, т. 2 вр. чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, за което нарушение е издадено влязло в сила Наказателно постановление № 134/05.11.2024 г., АС-Пловдив е достигнал до законосъобразния извод, че административния орган в условията на обвързана компетентност е издал оспорената заповед, спазвайки приложимата норма на чл. 239, ал. 1, т. 6 от Закона за горите, според която физическо лице, вписано в регистъра за упражняване на лесовъдска практика, се отписва в случай, че издаде позволително за извършване на дейност в горските територии в нарушение на този закон или подзаконовите актове по неговото прилагане, установено с влязъл в сила акт на компетентен орган. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Нормата на чл. 239, ал. 1, т. 6 не визира като условие за прилагането й вида и размера на административното наказание, наложено с влязлото в сила НП. Необходимите предпоставки са наличието на физическо лице, вписано в регистъра за упражняване на лесовъдска практика, което в нарушение на Закона за горите и подзаконовите актове издава позволително за сеч, т. е. извършване на дейност в горска територия, и това нарушение да е установено с влязъл в сила акт на компетентен орган. Както правилно приема и първоинстанционния съд, обратно на твърдяното от касатора, ирелевантен е факта дали от незаконосъобразния административен акт са настъпили вреди и техният обем. В случая при безспорно установените предпоставки на приложимата материалноправна норма в съответствие с императивното предписание на закона АО е издал оспорената пред първоинстанционния съд заповед, при което правилни и обосновани са изводите на съда за материална законосъобразност на административния акт, издаден на посоченото правно основание. Не се установяват допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения. Противно на тезата на касатора решението на АС-Пловдив е мотивирано. Съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт като решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след обсъждане на релевантните за спора факти, включително и доводите на страните. Не е налице и необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание изложеното, решението на АС-Пловдив като постановено при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение