Определение № 6751 от 04.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4961/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от А. С. И., чрез адв. Георгиева срещу определение № 366 от 08.04.2024 г., постановено по административно дело № 61/2024 г. от Административен съд - Силистра, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2019 г. с № 01-6500/204#10 от 03.07.2023 г., издаден от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и производството по делото е прекратено. По наведени доводи за неправилност на определението, като необосновано се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да остави без разглеждане жалбата на А. С. И., Административен съд - Силистра приема, че обжалваният Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2019 г. е редовно съобщено на жалбоподателя на 13.07.2023 г., а жалбата е подадена по пощата на 12.03.2024 г. – след изтичане на 14-дневния преклузивен срок за обжалване, който е изтекъл на 27.07.2023 г. Този извод на съда е базиран на изрично предоставената пълната административна преписка по издаването на оспорения акт, в това число и доказателства за връчването му на жалбоподателя, в изпълнение на Разпореждане на съда № 296/22.03.2024 г. Определението е правилно. Безспорно от доказателства по делото се установява, че жалбата на А. С. И. против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2019 г. с № 01-6500/204#10 от 03.07.2023 г., издаден от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е подадена извън срока по чл. 149, ал. 1 АПК. и изводът на първоинстанционния съд, че същата е недопустима е обоснован. Аргументите на частния жалбоподател, че административният акт не е надлежно съобщен, са опровергани от приложения документ от пощенския оператор. Наведените доводи в частната жалба, че оспорения акт за прекратяване на ангажимент е връчен на жалбоподателя на 07.03.2024г. с нарочно разпореждане на съда по адм. дело №5/2024г. на АС - Силистра, поради което подадената на 12.03.2024г. жалба не е просрочена не се споделят от настоящата инстанция. Обстоятелството, че такова връчване е извършено по адм. дело не е спорно, но не е произвело търсеният от жалбоподателя резултат. Това е така защото предмет на оспорване по адм. дело №5/2024г. е друг административен акт, а именно Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 - 2020г. за кампания 2019г. и за установяване на публично държавно вземане № 01 -6500/204#14/28.11.2023г., а не този който е предмет на адм. дело № 61/2024г., по което е постановено процесното определение. На следващо място по реда на чл.162, ал.1 от АПК се извършва съобщаване от съда на административния акт, който е предмет на образуваното пред него производство, с оглед осигуряване възможност на всички засегнати от този акт лица да защитят интересите си. Ето защо връчването от съда на акт, който е предмет на друго съдебно производство при наличието на безспорни доказателства по преписката, че този акт е връчен от административния орган, не обвързва компетентния съд по адм. дело №61/2024г. с извършените по адм. дело №5/2024г. процесуални действия от страна на съда и не го освобождава от задължението да извърши дължимата проверка за допустимост на подадената жалба по реда на чл.159 от АПК, което е сторено в случая. На следващо място в подадената жалба до АС - Силистра не са изложени доводи от жалбоподателя, че оспорения акт не му е бил съобщен от органа, не е налице и оспорване на подписа за получател в представеното известие за доставяне. Всички доводи, изложени в частната жалба са свързани с извършени от страна на жалбоподателя и съда по адм. дело № 5/2024г., процесуални действия, поради което настоящата инстанция ги намира за неотносими. Доколкото и пред касационната инстанция не се представят писмени доказателства, които да водят до извода, че жалбата е подадена в законния срок, определението следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение