Определение № 7208 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6341/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 60, ал. 10 АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от главния архитект на Община Брезник, приподписана от упълномощения адв. А. Тричков, срещу Определение № 1055 от 12.05.2026 г., постановено по адм. д. № 330 по описа на Административен съд – Перник (АС – Перник) за 2026 г. С обжалваното определение е отменено разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК, с което е допуснато предварително изпълнение на Разрешение за строеж № 16 от 06.03.2026 г., в частта относно поземлен имот (ПИ) 06286.33.26, издадено от частния жалбоподател и инкорпорирано в самото разрешение за строеж. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че цитирането на Плана за установяване и устойчивост (ПВУ) и конкретната процедура по него, от която обектът – предмет на разрешението за строеж, е част, стои изолирано и напълно голословно, и не представлява мотивиране на важен държавен интерес. В тази връзка се прави позоваване на разпоредби от Закона за енергетиката (ЗЕ), за да се обоснове важен държавен и обществен интерес, който защитава осигуряването на навременно включване, с оглед сроковете по процедурата RESTORE (с код BG-RRP-4.0034 по ПВУ), към електропреносната мрежа на съоръжението за съхранение на електрическа енергия. Поддържа се становище, че фактическата обстановка дава основание да се приеме съществуването и на друго основание измежду посочените по чл. 60, ал. 1 АПК – избягването на значителна или труднопоправима вреда от забавянето на изпълнението на акта, предвид обстоятелството, че процедурата по RESTORE е обвързана със стриктни срокове. По изложените в частна жалба съображения се иска отмяната на обжалваното определение. Ответникът – К. Г. К. оспорва частната жалба в представен по делото писмен отговор, приподписан от упълномощения адв. А. Чакъров и моли оставяне в сила на обжалваното определение. Претендира присъждане на сторените в производството разноски. Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С определението, предмет на инстанционен контрол, е отменено разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК, с което е допуснато предварително изпълнение на Разрешение за строеж № 16 от 06.03.2026 г., издадено от главния архитект на Община Брезник. С него е разрешено изграждане на строеж, представляващ: „Присъединяване на обект за съхранение на електрическа енергия с инсталирана мощност 150 МW, капацитет 300 МWН, разположен в имот с идентификатор 06286.501.686, гр. Брезник, общ. Брезник, обл. Перник“: „Нов електропровод 110 КV от подстанцията на обекта до ново изводно поле 110 КV в ОРУ 110 кV на п/ст „Брезник“, с местoнaхождение и преминаващ през множество имоти, измежду които и имот 06286.33.26, собственост на К. Г. К., с [ЕГН], с дължина на цялото трасе на новата ВЛ 110 КV от 1,183 км." Съдът съобразил, че оспореното разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК е инкорпорирано в разрешението за строеж и е мотивирано с позоваване на разпоредбите на чл. 60, ал. 1 АПК, чл. 64, ал. 4 ЗЕ и това, че: „Проектът е част от процедура BG-RRP-4.0034 „национална инфраструктура за съхранение на електроенергия от възобновяеми източници“ RESTORE, която е част от инициативите по Плана за възстановяване и устойчивост, одобрен от Европейския съюз“. Приел, че мотивирано по посочения начин, оспореното разпореждане не позволява формирането на извод за наличието на конкретна хипотеза по чл. 60, ал. 1 АПК и влиза в пълно противоречие с чл. 60, ал. 2 АПК. Административният съд изложил становище, че цитираният ПВУ, одобрен от Европейския съюз и подкрепа по мярка по него в разрешението за строеж стои изолирано и напълно голословно, и не представлява мотивиране на важен държавен интерес. По тези съображения постановил определението, предмет на проверка. Определението е валидно, допустимо и правилно. То е постановено от АС – Перник в производство, образувано по оспорването на К.. Специалната разпоредба на чл. 149, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), регламентира заинтересуваните лица в производството по издаване на административни актове от вида на разрешението за строеж, чието предварително изпълнение е допуснато. В случаите на нов строеж (каквато е настоящата хипотеза), пристрояване или надстрояване на заварен строеж заинтересованите лица са: възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята. В случая от приложените по делото писмени доказателства се установява, че К. е съсобственик на процесния имот с идентификатор 06286.33.26 като наследник на починалата своя майка, установено с приложено удостоверение за наследници. В този смисъл той разполага с право на жалба срещу обсъжданото разрешение за строеж и срещу инкорпорираното в него разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, които засягат процесния имот, негова собственост. Доводите на частния жалбоподател относно законосъобразно възникналото сервитутно право по реда на чл. 64, ал. 4 ЗЕ не са относими към допустимостта на жалбата на К., по повод която е било постановено определението, предмет на инстанционен контрол. Неоснователни са релевираните от частния жалбоподател оплаквания срещу преценката на съда за незаконосъобразност на оспореното разпореждане. Правилно и обосновано на неговото съдържание първоинстанционният съд е направил извод, че то не съдържа съображенията, които са дали основание на главния архитект на Община Брезник да го издаде. Впрочем, в частната жалба се признава, че мотивите на разпореждането се изчерпват с цитираните от съда. Предварителното изпълнение на акта обаче, следва да се допуска само при наличие на посочените в закона предпоставки с излагане на убедителни мотиви в тази насока, предвид това, че по този начин се въвежда изключение от основния принцип на суспензивния ефект на подадената срещу акта жалба. По чл. 60, ал. 1 АПК са уредени хипотезите, при наличието на които органът, издал акта, може да разпореди предварителното му изпълнение. За допускането му в тежест на административния орган е да прецени всяко конкретно обстоятелство и да посочи конкретните фактически основания, наложили това, което очевидно в настоящия случай не е спазено. Не е налице дори формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта, като отсъства посочване към коя от изрично изброените по чл. 60, ал. 1 АПК хипотези се отнасят твърденията на издателя акта за връзка на обекта - предмет на разрешението за строеж с ПВУ. Липсата на мотиви за допускане на предварителното изпълнение на акта е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на формата на акта, тъй като не дава възможност за извършване на преценка дали са налице установените в закона предпоставки за това и нарушава правото на защита на засегнатото лице. Мотивирането на оспореното разпореждане едва с частната жалба е недопустимо, поради което опитът, който прави частният жалбоподател в тази насока не може да санира констатирания от съда порок. Предвид всичко така изложено, настоящият състав на Върховния административен съд, намира частната жалба за неоснователна, поради което обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора по частната жалба, разноски за платено адвокатско възнаграждение на К. не следва да бъдат присъдени, доколкото не са представени доказателства за плащането им съобразно уговорката по представения договор. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав на второ отделение