Решение № 10557 от 23.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5559/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ш. Р. Р., подадена чрез пълномощник адвокат П. Тихчева, срещу решение № 252/23.02.2026 г., постановено по адм. дело № 250/2025 г. по описа на Административен съд гр. Силистра, с което съдът е отхвърлил жалбата на Ш. Р. Р. против Решение № 1040-18-26 от 13.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Силистра, с което са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-18-01646481/ 03.07.2024 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Силистра, издадени на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и е осъдил Р., да заплати на ТП на НОИ – Силистра сумата от 66.47 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно като постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което моли същото да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от съда, а в условията на евентуалност спорът да бъде разрешен по същество, като се отмени обжалваният административен акт. Ответникът – отговор от Директора на ТП на НОИ гр. Силистра изразява писмено становище в отговор на касационна жалба, подаден чрез процесуален представител главен юрисконсулт Н. Николова и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното съдебно решение като правилно, да се остави в сила. Претендира за разноските пред двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Установено е, че от фактическа страна, че между „Каладан-Аракис“ ООД и Ш. Р. Р. е сключен трудов договор № 61 / 20.08.2021 год. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 23.08.2021 г„ на длъжност „организатор дейности“ при условията на пълно работно време - 8 часа и с определено място на работа - [населено място], [улица]. Считано от 28.02.2022 год. трудовият договор е бил прекратен със Заповед № П/5/28.02.2022 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие, като заповедта е била връчена на работника на 28.02.2022 год. На 22. 08. 2022 год. е сключен нов трудов договор № 78/22.08.2022 год., по силата на който жалбоподателят отново е бил назначен на същата длъжност - „организатор дейности“ при същите условия на предходния трудов договор. Със Заповед № П-1/11.01.2024 г. трудовият договор е бил прекратен, като заповедта е била връчена на жалбоподателя на 11.01.2024 год. Със Заявление № 2113-18-318/26.04.2024 год. жалбоподателят е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО. Във връзка с подаденото искане от отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ - Силистра е бил подаден сигнал с изх. № 2113-18-318#1/02.05.2024 г. до отдел „КПК“ при ТП на НОИ - Силистра с искане за уточняване на осигурителен стаж и доход на Ш. Р. Р.. Въз основа на Заповед № ЗР-5-18-01590725/13.05.2024 г. на Ръководителя на ТП на НОИ - Силистра, на основание чл. 108, ал. 1 от КСО е била извършена проверка по разходите на ДОО на осигурителя „Каладан Аракис“ ООД, ЕИК 201445521 относно реално упражнявана трудова дейност от страна на Ш. Р. Р., назначен на длъжност „организатор дейности“ към дружеството, която е завършила с издаването на Задължителни предписания № ЗД-1-18-01646481 / 03.07.2024 год. на контролен орган при ТП на НОИ - Силистра, с които осигурителят „Каладан Аракис“ ООД е задължен да заличи подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО данни за лицето Ш. Р. Р. за периода 23.08.2024 г. - 27.02.2024 год. и 22.08.2022 год. - 10.01.2024 год. За резултатите от проверката е бил съставен и Констативен протокол № КП-5-18-01646454/03.07.2024 г. В хода на проверката с Писмо с изх. № 1029-18-1893/13.05.2024 г. от осигурителя са били изискани трудовоправни документи, ведомости за работни заплати, както и разяснения от управителя относно извършваната от жалбоподателя трудова дейност. На 07. 06. 2024 год. са представени исканите документи, както и дадени разяснения от управителя на дружеството – осигурител, а с писмо изх. № 1029-18-2373/14.06.2024 год. е поискана допълнителна информация. Дадени били допълнителни обяснения с вх. № 1029-18-2373# 1/26. 06. 2024 год., от които става ясно, че фабриката на дружеството се намира в [населено място], същевременно мястото на работа на жалбоподателя била във фабриката на дружеството в гр. Чорлу, Република Турция, липсват заповеди за командироване на работника в чужбина, както и липсват подадени заявления за назначаване и за прекратяване на трудовите правоотношения. Като реализация от изпълняване на трудовите функции на работника са посочени увеличен брой на клиентите в онлайн магазина на дружеството, както и реализирана сделка за 66 000 кг сушени сливи за Кралство Мароко. Изискана е с Писмо с изх. № 1029- 18-1898/13.05.2024 г. справка от Областна дирекция на МВР – Силистра, която е представила данни за реализираните пътувания от жалбоподателя извън пределите на Република България за периода от 01.01.2021 г. до 14.05.2024 г., От така представената справка се установява, че жалбоподателят е влязъл в РБългария на 14.06.2021 г. и излязъл на 16.06.2021 г.; влязъл на 06.02.2022 год. и излязъл на 11.02.2022 г.; влязъл на 23.01.2023 г. и излязъл на 29.01.2023 г.; влязъл на 08.03.2023 г. и излязъл на 14.03.2023 г.; влязъл на 02.11.2023 г. и излязъл на 03.11.2023 год. и последното влизане съгласно получената справка е на 01.04.2024 год. С постъпило Възражение вх. № 1054-18-7/25.07.2024 г., подадено от осигурителя срещу издадения Констативен протокол № КП-5-18-01646454/03.07.2024 г. били приложени 2 бр. анекси - Анекс № 2 към Трудов договор № 61/20.08.2021 г. и Анекс № 2 към Трудов договор № 78/22.12.2023 г., и двата с идентично съдържание – договаряне на нова т.2.1.1. към договора - „Дистанционно изпълнение на трудовите функции или място на работа - работа от разстояние - извън работното място на РАБОТОДАТЕЛЯ“, като промяната и по двата анекса е считано от 22.12.2023 год. По отношение на Задължителни предписания № ЗД-1-18-01646481/03.07.2024 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Силистра по повод обжалването на които е постановено Решение № 1040-18-8/24.02.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Силистра, с което е оставена без разглеждане жалбата на Р.. Относно това решение е налице произнасяне по адм. дело № 111/2025 год. по описа на Административен съд Силистра, като с определение № 619/12. 05. 2025 год. преписката е върната на органа със задължителни указания за произнасяне по жалбата на Ш. Р. Р. с вх. № 1012-18-30 / 10. 02. 2025 год. Във връзка с указанията на АдмС Силистра е постановено атакуваното в настоящото производство Решение № 1040-18-26 от 13.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Силистра, с което са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-18-01646481/03.07.2024 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Силистра. При тези факти административният съд законосъобразно е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Първоинстанционният съд е събрал и подложил на преценка всички допустими доказателства, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правна логика. Съдът е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби на чл. 10, ал. 1 от КСО вр. чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Правилно са изяснени релевантните за спора факти, въз основа на които съдът е достигнал до обоснован правен извод, че за лицето Ш. Р. Р. не е възникнало осигурително правоотношение с осигурителя „Каладан Аракис“ ООД и същият не е следвало да бъде осигуряван за периода от 01.10.2022г. до 28.09.2023 г. Съгласно § 1, т. 3 ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО. В случая Р. не е упражнявал трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за да се счита лицето за осигурено, а е необходимо същото реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали. Процесните доказателства, които са в административната преписка и са ангажирани от страна на осигурителния орган, дават основание да се приеме, в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния административен съд, че Ш. Р. Р. не е полагал труд в дружеството за спорния период от време. Последното обстоятелство изключва качеството му на осигурено лице, като следва задължение за осигурителя да заличи първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, доколкото неправилно е декларирано с Декларация обр. 1 "Данни за осигуреното лице", че е осигурено лице. Представените по делото и преписката доказателства не установяват реалното изпълнение на трудова дейност от страна на касатора, при условията на пълно главно доказване, тъй като няма напрактика никаква документална следа от дейността, изразила се във връзка с клиентите по предлагани оферти и оформяне на съответните платежни документи. Т. е. тезата на Р. има твърде ниска степен на убеждаващо въздействие по отношение на доказваните от него факти, релевантни за спора, която при това е съществено разколебана от представените от страна на органите на НОИ документи, при осъщественото насрещно доказване, което не е необходимо да е пълно. Неоснователно е възражението на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от съда. Действително същия е направил искане в първата инстанция за разпит на свидетел, но не е уточнил кой е този свидетел и какви обстоятелства ще установява с неговите показания. В този смисъл правилно това искане не е уважено от съда. Освен това предвид чл. 164, ал. 1, т. 2 и т. 6 ГПК правнозначимите факти относно обстоятелствата по чл. 10, ал. 1 и § 1, т. 3 ДР на КСО не могат да се опровергават със свидетелски показания. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че в случая е осъществен косвен съдебен контрол по действителността на трудовото правоотношение. Същото не намира опора в закона и това е установено в практиката на ВАС, тъй като наличието на трудов договор не е основание да се третира работника или служителя по него като осигурено лица. Дефиницията на осигурено лице е дадена в § 1, т. 3 ДР на КСО и несъмнено предполага наличието на трудов договор за да възникне основание за осигуряване съгласно чл.4 ал.1 т.1 от КСО, но в същото време изисква и това лице да извършва и трудова дейност. Неизпълнението на трудовия договор относно задължението за полагане на труд не води до неговата нищожност. В тежест на касатора е да установи този факт, като от представените по административната преписка и делото доказателства, не се установява Р. да е извършвал дейност от разстояние. Наличието на трудов договор и съставените във връзка с него документи, като уведомление по чл.62 ал.5 от КТ, длъжностна характеристика и фишове за заплати, не са достатъчно условие да се приеме, че Р. е бил осигурено лице, поради което правилно е направен извода, че подадените за него данни като такова лице са без основание. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход от производството следва да бъде уважено направеното искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да е в размер, за писмен отговор без явяване в съдебно заседание, предвиден в чл. 25а ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ или сумата от 50 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение