Определение № 71 от 26.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 699/2012 г.

Производството е по молба на М. К. Т. с правно основание чл.248 ГПК вр. чл.78 ал.5 ГПК за изменение на определение №1348 от 28.11.2012г по гр.д №699/2012г на ІІІ г.о на ВКС в частта за разноските, поради прекомерност. С определението не е допуснато касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК и са присъдени разноски,претендирани от ответна в касационното производство страна ,Б.- Товарни превози Е. ,на основание чл. 78 ал.8 ГПК,чийто размер е 650 лева. Според молителя претендираното и присъдено възнаграждение за защита от юрисконсулт е прекомерно ,следвало е да се приложи чл.9 ал.1 от Наредба №1/09.07.2004т за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да се присъди не повече от 150 лева ,тъй като единственото процесуално действие на защитата е подаването на отговор. Ответникът по молбата Б.- Товарни превози Е. я оспорва по реда и в срока на чл.248 ал.2 ГПК, Определеното и присъдено възнаграждение съответства на размера по чл. 7 ал.2 т.3 от Наредбата,който е задължителен Молбата е допустима .Правото на касатора в производство по чл. 288 ГПК да се позове на прекомерност, съответно да поиска намаляване на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение, в случая не е могло да бъде упражнено до произнасянето на съда в закрито заседание, тъй като препис от постъпил отговор във връзка с изложението по допускане до касационно обжалване не се връчва.Съдът не се позовава служебно на чл.78 ал.5 ГПК ,а упражнява преценката единствено при молба на насрещната страна Молбата е частично основателна. Възнаграждение за адвокат при защита по гражданско дело, респ. юрисконсултско възнаграждение се дължи за всяка инстанция, а производството по допускане до касационно обжалване се развива пред съдебна инстанция. При допустима и основателна молба по чл.78 ал.5 ГПК съдът следи за минимума по Наредба №1/09.07.2004т за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като §2 от ДР на същата не се прилага. За случая, при който производството е факултативно и касационно обжалване не е допуснато, нормата на чл.9 ал.1 от Наредба №1/09.07.2004т за минималните размери на адвокатските възнаграждения също намира приложение, касателно минималния размер ,тъй като съдържа уредба именно във връзка с това производство и защитата по него ,докато уредбата на по чл. 7 ал.2 т.3 от същата наредба ,свързан единствено с имуществения интерес ,е по-обща. Действително в чл.9 ал.1 от Наредба №1/09.07.2004т се коментират само разноските ,свързани с правото на обжалване и изискването на чл.284 ал.2 ГПК, но уредбата се отнася и за разноски, свързани с отговора на тези процесуални действия.Режимът относно минималния размер на разноските следва да е общ за двете насрещни страни в производството,т.е което се отнася до разноските по жалбата или изложението ,се прилага и за отговора по нея,за да се зачете равнопоставеното положение на страните Ето защо и в случая, като се има предвид правния характер на спора във фазата по допускане до касационно обжалване и неговото основание ,предвид конкретните обстоятелства, послужили като доводи на страните, размерът на присъденото с определение №1348 от 28.11.2012г на ІІІ г.о на ВКС възнаграждение за защита на основание чл. 78 ал.8 ГПК е прекомерен за цялата сумата от 650 лева и следва да бъде намален,, но не до поддържания от молителя минимален размер от 150 лева ,за което упражнената в конкретния случай защита посредством отговор, в своя обем, не дава основание. Възнаграждението за юрисконсулт следва да се намали до размера на присъдените 300 лева в полза на Б.- Товарни превози Е., следва да се измени определението, над този размер до присъдените 650 лева същото следва да се отмени. Предвид гореизложеното, ВКС ІІІ г.о.